Определение №60518/23.06.2021 по дело №3562/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60518

    София, 23.6.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3562 по описа за 2020 година.

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.А. Б. от Пловдивска адвокатска колегия срещу решение № 76 от 9.7.2020 г, по гр.дело № 566/2019 г на Пловдивски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 975/19.7.2019 г по гр.дело № 2680/17 г по описа на Пловдивски окръжен съд, 22 граждански състав в частта, с която Т. М. Т. е осъден да заплати на И. Г. П. сумата 85 494, 51 лв, представляваща невърната заемна сума на основание чл.240 ЗЗД ; сумата 10 439, 34 лв, представляваща възнаграждение за ползване на заемната сума ; както и сумата 45 846, 11 лв неустойка за забава за периода 1.5.2016 г-17.10.2017 г.

    В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие процесуалния закон и е несправедливо.

    Ответникът по касационната жалба И. Г. П. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.М. В. от САК.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски.

    Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

    С обжалваното въззивно решение е прието, че предявените искове са с правно основание чл.240 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.Установено е по делото, че на 9.9.2009 г между А. П. и „ХМТ Груп“ ООД е сключен договор за заем, по силата на който първият е предоставил на дружеството в заем сумата 50 000 лв, с падеж на изпълнение на задължението-9.8.2010 г.С договор за заем от 9.9.2009 г „Лаудис Билдинг“ ООД София, е предоставил на „ХМТ Груп“ООД със седалище в [населено място] сумата 200 000 лв, с падеж на задължението-9.8.2010 г, ведно с възнаградителна лихва в размер на 12 % върху главницата и неустойка от 0, 1 % за всеки просрочен ден върху дължимите суми.С договор за цесия от 27.10.2011 г ищецът И. Г. П. е придобил вземането на П. по договора за заем с остатък 25 832, 53 лв-главница и 9 4585, 90 лв лихва.От своя страна Т. Т. е встъпил като съдлъжник в дълга на „ХМТ Груп“ ООД и отговаря солидарно за задължението до 30.4.2016 г, чрез получения от него дивидент от печалбата, но при липса на печалба задължението му не се погасява.При това положение съдът е направил извод, че вследствие на трите договора И. П. има качеството на кредитор по отношение на Т. Т. за неизплатения остатък от заемната сума, ведно с възнаградителна лихва и неустойка.Към 27.10.2011 г, когато са подписани договорите за цесия и за встъпване в дълг, невърнатата заемна сума е в размер на 86 994, 51 лв.Не е установено, че ищецът е придобил права от проведено изпълнение по реда на ЗОЗ, за което ответникът носи доказателствената тежест, поради което съдът е приел обстоятелството за недоказано.Ответникът като солидарен длъжник по споразумението за встъпване в дълг се е задължил да изпълни задълженията на първоначалния длъжник до 30.4.2016 г, т.е. изпаднал е в забава от 1.5.2016 г.С оглед гореизложеното Пловдивски апелативен съд е приел, че по силата на договор за заем от 9.9.2009 г, сключен между „Лаудис Билдинг“ ООД-София и „ХМТ Груп“ООД-А. е възникнало облигационно правоотношение, като по него впоследствие е встъпил И. П. като кредитор и Т. Т. като солидарен длъжник.Не се е твърдяло и подържало в процеса, че заемната сума не е предадена на заемателя, не са въведени доводи за недействителност на някой от трите договора.Оспорванията на исковите претенции не касаят

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари