Определение №60511/18.08.2021 по дело №316/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60511

    София, 18.08. 2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………......, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 316 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    С определение № 22/2.ІІ.2021 г., постановено по настоящето дело, е била оставена без раглеждане – „като процесуално недопустима, просрочена“ – касационната жалба (с вх. № 5436/2.Х.2019 г. по описа на Варненския апелативен съд) на „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] река, [община], област Варна, подадена срещу онази част от решение № № 196/7.VІІІ.2019 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по т. д. № 363/2018 г., с която са били частично уважени три обективно съединени отрицателни установителни иска на „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу търговеца настоящ касатор и варненското дружество негов цесионер „Девня трейд“ ООД.

    С определение № 60275/17.VІ.2021 г. на тричленен състав от Второто отделение на ТК на ВКС горното прекратително определение е било отменено и делото върнато на настоящия състав на ВКС за произнасяне по същата касационна жалба „по реда на чл. 288 ГПК“.

    Предмет на въпросната редовна касационна жалба на ответното по трите отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК „ЗС-Механизация“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ е атакуването на частта от горепосоченото въззивно решение, с която са били уважени отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 439, ал. 2 ГПК на длъжника-ищец „Скания Файнанс България“ ЕООД по обратен изп. лист от 19.ІІІ.2015 г. към търговеца настоящ касатор в размер на 147 531.23 лв., както и на 5 282.83 лв. – адвокатски хонорар, а също и на сумата 6 873.92 лв., представляваща такси по изп. дело № 684/2015 г. по описа на столичния ЧСИ Г. дичев с рег. № 781 на КЧСИ.

    Оплакванията на касатора „ЗС-Механизация“ ЕООД са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в тази му част: предвид неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това, с довод за липса на правен интерес от воденето на тези отрицателни установителни искове, се претендира частичното му обезсилване, респ. – отменяването му, както и присъждане на „направените в производството разноски“.

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от съдържанието на тази касационна жалба, подателят й „ЗС-Механизация“ ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и за очевидна неправилност (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване) на въззивното решение в тази му част, с която трите иска по чл. 439 ГПК са били частично уважени, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част на този свой акт по съществото на спора Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните три правни въпроса:

    1./ „Дали арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е разгледал по вътр. арб дело № 487/2011 г. иск по чл. 422 ГПК, свързан със заповедното производство по ч. гр. дело № 15994/2010 г. по описа на РС-Варна, ГК, 31-и с-в или същият АС при БТПП е разгледал друг установителен иск?“;

    2./ „Дали постановеното по този иск арбитражно решение е нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, като постановено по иск по чл 422 ГПК или не е?“;

    3./ „Поражда ли правни последици въпросното арбитражно решение и оттам – възможно ли е да бъде извършето прихващането, което твърди

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари