Определение №60508/21.06.2021 по дело №218/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60508

    София, 21.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    гр.дело № 218/2021 год.

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София против решение № 12286/ 10.11.2020 год.постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 245/2020 год.,с което е потвърдено решение № 7388/01.11.2019 год. по гр.д.№ 3635/2019 год.на Софийски градски съд ,в частта , с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2 ,ал.1, т.3 ЗОДОВ на М. П. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.,причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.134,ал.1,т.1 вр.чл.128,ал.2 вр.ал.1 НК по ДП № 537/2009г.по описа на СДВР,пр.пр.№ 42808/2009 г.по описа на СРП,за което е била оправдана с влязла в сила на 14.12.2016 год. присъда,ведно със законната лихва,считано от влизане на присъдата в сила до окончателното изплащане.

    В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД ,в следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.

    Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., в т.3 и т.11 на ТР № 3/2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.По материално-правния въпрос относно приложението на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ се позовава на противоречие с решения на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.

    Ответникът по касация ,в писмения отговор,подаден чрез пълномощника му адв.Д.Л., поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване.Претендира разноски.

    Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.

    За да постанови този резултат, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата.Приела е,че с постановление от 19.01.2010 год.ищцата е била привлечена като обвиняем по образуваното досъдебно производство № 573/2009 год. по описа на СДВР,пр.пр.№ 42808/2009 год. по описа на СРП за извършено от нея престъпление по чл.134,ал.1,т.1 вр.чл.128,ал.2,вр.ал.1 НК,както и че с влязла в сила присъда на 14.12.2016 год.,постановена по внохд №42/2016 г. на СГС е била призната за невиновна в извършване на престъплението,за което е била привлечен към наказателна отговорност.За настъпилите неимуществени вреди за ищцата,които реално са доказани - неприятни душевни преживявания,психически стрес и промяна в ежедневния стереотип на поведение,свързани пряко с нейното емоционално и душевно равновесие, неудобства от повдигнатото обвинение, накърняване на личен и професионален авторитет на лекар с над 30 години стаж и съобразявайки критериите за справедливост в ППВС № 4/1968 год.и разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приела,че обезщетението за претърпените неимуществени вреди,определено от първоинстанционния съд ще ги репарира в пълна степен и е потвърдил решението.При определяне на обезщетението съдът е съобразил и обстоятелствата – взетата най-лека мярка за неотклонение и приключване на наказателното производство в разумен срок.

    Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, макар и посочената съдебна практика да

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари