Определение №60504/17.06.2021 по дело №469/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60504

    гр. София, 17.06.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 469 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба с вх. № 284487/06.11.2020 г. на „ВИВИАН 2002“ ЕООД, представлявано от управителя М. В. К., чрез адв. К. Й., против въззивно решение № 4919/12.08.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 4743/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 19504/22.01.2019 г. по гр.д. № 40862/2017 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ВИВИАН 2002“ ЕООД срещу Б. П. Т. искове за осъждане на ответника да заплати на основание чл.49 ЗЗД - сумата от 11 484,12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди; и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 1 345,69 лв., обезщетение за забава за периода 28.04.2016 г. - 22.06.2017 г.

    В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2-ро и пр. 3-то ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по въпроси, които обобщени, се свеждат до следните: 1) допустимо ли е въззивната инстанция да промени дадената от първата инстанция правна квалификация на иска в решението си по съществото на спора, без да изготви доклад по делото и без да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на доказателства съобразно новата правна квалификация; 2) за процесуалната допустимост на депозиран отговор на въззивната жалба, подаден след изтичане на преклузивния срок; 3) за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 4) за задължението на съда да назначи по свой почин съдебна експертиза; 5) трябва ли въззивният съд да преценява противоречивите показания на свидетелите в съвкупност и във връзка с останалите доказателства по делото; 6) какви обстоятелства подлежат на доказване при предявен иск по чл. 45 ЗЗД и при предявен иск по чл. 49 ЗЗД; 7) при непозволено увреждане дължи ли се обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането; 8) причинно-следствената връзка между деянието и вредите елемент ли е от фактическия състав на непозволеното увреждане. Касаторът сочи практика на ВС и ВКС, на която според него въззивното решение противоречи.

    Основанието за вероятна недопустимост на съдебния акт (чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро ГПК) се поддържа с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд във връзка с възприетата правна квалификация и липса указания за разпределяне на доказателствената тежест. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение - се обосновава със съображения за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на въззивното решение.

    Ответникът по жалбата – Б. П. Т., чрез адв.С. Б., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от изложените в исковата молба обстоятелства за извършени неправомерни действия от страна на Т. по възлагането и ръководенето на дейност по непозволено проникване в търговски обект, респ. повреждане и унищожаване на намиращите се там стоки, мебели и оборудване, и поддържаното искане за заплащане на обезщетение за причинените от това поведение вреди, претенцията е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари