Определение №60497/03.08.2021 по дело №462/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60497

    гр. София, 03.08.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 462 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    С определение № 218/30.11.2020 г. е било спряно производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. С оглед постановяване на решение по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ настоящото производство следва да бъде възобновено.

    Образувано е по касационни жалби на „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД срещу решение № 2282/18.10.2019 г. по в. т. д. № 4791/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 959/15.05.2018 г. по т. д. № 1582/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, в която е обявено за установено по отношение на кредиторите на “КТБ“ АД /н./, че прихващанията, извършени от „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „ДЖИ СИ АР“ ЕООД с уведомление № 8 923/19.09.2014 г., са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

    В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Достъп до касационен контрол се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към касационните жалби са поставени въпроси, които според касаторите са обуславящи изводите на съда и са включени в предмета на спора. Те касаят приложение на чл. 59, ал. 3 ЗБН.

    Ответникът по касационната жалба лицата, осъществяващи функцията синдик на „КТБ“ АД /н./, заявяват становище, че не са налице основания за достъп до касационен контрол, както и оспорват касационните жалби като неоснователни.

    Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ”АД и „Риск инженеринг“ АД е бил сключен договор за банков кредит – от 11.03.2013 г. С два договора от 29.04.2014 г.; „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД и „Джи Си Ар“ ЕООД са встъпили в дълга на „Риск инженеринг“ АД по договора за банков кредит. С уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г. страните са заявили желание вземанията да бъдат използвани за погасяване задълженията на „Риск инженеринг“ АД. Апелативен съд София е преценил, че както възникването на задължението на касаторите, така и придобиването от него на вземане спрямо банката, са настъпили преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ”АД. На основание чл. 59, ал. 3 ЗБН въззивният състав е счел, че спорно се явява обстоятелството дали към датата на придобиване на вземането или задължението касаторите са знаели, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Доколкото нито задължението, нито вземането са били придобити след датата на вписване на решенето на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност въззивната инстанция е приела, че презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН за знание не се прилага. Съдът е обсъдил, че към датата на уведомлението до банката за извършеното прихващане – 19.09.2014г., искане за откриване на производството по несъстоятелност на банката не е било подадено, затова за решаване на спора единствено релевантно е дали касаторите са знаели за настъпилата неплатежоспособност /датата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., е преди придобиването на вземането въз основа на процесната цесия/. Изложил е съображения, че смисълът на изискването за знание за настъпилата неплатежоспособност не се свързва с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката не е в състояние да обслужва всичките си задължения и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари