Определение №60496/02.08.2021 по дело №2394/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60496

    София, 02.08.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря..................................................................................и с участието на прокурора......................................................., като изслуша докладваното

    от съдията Емил Марков т. д. № 2394 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба с вх. № 74286 от 29.IX.2020 г. на „Дженерали Застраховане" АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез редовно упълномощения негов юрисконсулт /Г.Р./ против онази част от решение № 11925 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено на 27.VIII.2020 г. по гр. дело № 4408/2019 г., с която това дружество е било осъдено - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ - да заплати на Д. Е. К. и на непълнолетната й дъщеря Д. Р. К. -двете от [населено място], застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 5.III.2017 г., за разликата над 120 000 лв. и до пълния уважен размер на претенциите им от 240 000 лв., ведно със законната лихва върху въпросната разлика /от по 120 000 лв. за всяка една от ищците/, считано от 13.III.2017 г. и до окончателното им изплащане.

    Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени - „като неоснователни и недоказани" - преките искове на майката и дъщерята Капсъзови по чл. 432, ал. 1 КЗ за горепосочената разлика в присъдените им застрахователни обезщетения /от по 120 000 лв. за всяка една от тях/, вкл. и ведно със законната лихва върху тези части от главниците, а като последица от това в полза на застрахователя настоящ касатор се присъдят разноски за всички инстанции, включващи платенатапо с/ка на ВКС държавна такса за касационното производство от 4 800 лв. и още 200 лв. - дължимо, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение. Инвокиран е довод, че определените от състава на САС по реда на чл. 52 ЗЗД размери на обезщетенията за претърпените от ищците Д. и Д. Капсъзови неимуществени вреди били „завишени, несправедливи и неотговарящи на доказаните в хода на съдебното производство душевни болки и страдания, резултат от противоправното поведение на делинквента".

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХII.1968 г., по един материалноправен и 4 процесуалноправни въпроса, както следва:

    1/ „За приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди и тяхната релевантност за справедливия размер на такова обезщетение.";

    2/ „Длъжен ли е въззивният съд да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?";

    3/ „Длъжен ли е въззивният съд да търси „справедлив и точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясни критерии и без изслушване на страните, като без да излага конкретни ясни и задълбочени мотиви, определи обезщетение, което е два пълти по-високо от определеното от първоинстанционния съд?";

    4/ „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?";

    5/ „Следва ли да се допуска обезщетението /поради

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари