Определение №60495/30.07.2021 по дело №2190/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60495

    София, 30.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ……………………...........……..……. и с участието на прокурора …………...............….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2190 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по три касационни жалби от страните по спора, въведен с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. К. Г. от [населено място] срещу ответното „Дженерали Застраховане“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/, както и от третото лице-помагач на ответника застраховател М. Евг. С., разглеждането на който спор по същество е било предмет на атакуваното от тях /в различни негови части/ решение № 1291 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 19.VІ.2020 г., постановено по гр. дело № 4501/2019 г.

    Касационната жалба (с вх. № 71234/21.VІІ.2020 г.) на ищцата М. К. Г., подадена чрез нейната майка и единствен настойник, е насочена против онази част от горепосоченото въззивно решение, с която са били отхвърлени нейните искове за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, търпени в резултат от процесното ПТП, настъпило на 5.VІІІ.2007 г., за минал период - от 1.ІІ.2012 г. до 1.ІІ.2017 г. и изразяващи се в полагани от трети лица 24-часови лични грижи, разходвани средства за придружител, гледане и подпомагането й, като индивид, изпаднал в резултат от получената тежка-черепно-мозъчна травма в напълно безпомощно /коматозно/ състояние.

    Оплакванията на касаторката М. Кр. Г. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /по прекия й иск за имуществени вреди, търпени в периода от 5 години, предшестващ завеждането на делото/ в нарушение на материалния закон. Поддържа се от касаторката и че въззивният съд бил „допуснал процесуално нарушение, като е приел за доказани възраженията за прихващане въз основа на голословни твърдения, за които ответното дружество не е представило никакви доказателства за какъв вид имуществени вреди се отнасят направените плащания, като се е позовал на заключението на експертизата (ССчЕ – бел. на ВКС), която от своя страна автоматично и без никакви доказателства за вида и основанието на плащанията възпроизвежда отговор на некоректно формулиран въпрос, без да са представени конкретни доказателства /платежни или фактури/ за основание, на което са платени сумите от 90 911.63 лв., като отговора на този въпрос и приложения №№ 1 и 2 от ССчЕ не са и не могат да бъдат доказателства за съда, че тези суми о0възмездяват именно претендираните в настоящето съдопроизводство имуществени вреди за полагани 24 часови грижи в полза на ищцата от трети лица“.

    С оглед всичко това се претендира частичното касиране на атакуваното въззивно решение – до размер на сумата от 90 000 лв., както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който ответното „Дженерали Застраховане“ АД-София да бъдело осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да й заплати обезщетение за имуществени вреди, търпени в период от 5 години до завеждането на делото в размер на 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева) или сума в размер от по 1 500 лв. на месец за описания период от 60 месеца, „ведно със законната лихва върху всяка вноска, начиная от всяко първо число на месеца“.

    В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателката й М. Кр. Г. обосновава приложно поле на касационния контрол по отношение атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с нея въззивната инстанция се е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари