Определение №60493/28.07.2021 по дело №942/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно задължението на въззивния съд да спре производството при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и относно възможността да се установява по исков ред нищожността на заповед за изпълнение?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ХОРОЗОВА, ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №942 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „ДН Авто“ ООД /н./ срещу решение №2434/07.11.2019г. по гр.д.№2935/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДН Авто“ ООД /н./ срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че „ДН Авто“ ООД /н./ не дължи на банката следните суми: 1) на основание чл.430, ал.1 от ТЗ сума в размер на 395 470, 78 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД; 2) на основание чл.430, ал.2 от ТЗ сума в размер на 15 823, 62 лв. , представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.04.2011г. до 20.02.2012г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, 3) на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 310, 50 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 05.07.2011г. до 01.03.2012г., дължима по договор за кредит, сключен на 30.12.2008г., между между „ДН Авто“ ООД /н./ и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, 4) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 155 438, 85 лв., представляваща законна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 02.03.2012г. до 18.11.2015г.; 5) сума в размер на 4 872 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза на банката на основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по гр.д. №11304/2012г. по описа на СРС, 77-ми състав, 6) сума в размер на 4 600 лв. , представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнително дело; 7) сума в размер на 8 556,15 лв., представляваща разноски за платени прости и пропорционални такси по изпълнително дело; 8) сума в размер на 9 800 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, присъдено с решение, постановено по т.д. №9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав; 9) сума в размер на 1 500 лв., представляваща разноски, присъдени с решение, постановено по т.д. №9184/ 2012г. по описа на СГС, VI-3 състав; 10) сума в размер на 18 160 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по т.д. №9184/2012г. по описа на СГС, VI-3 състав, във фазата му на предявяване на вземанията на кредиторите към несъстоятелния длъжник. Със същото решение на САС е потвърдено и решение №667/09.04.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав, с което е оставена без уважение молбата на „ДН Авто“ ООД /н./ за допълване на решение №19/04.01.2019г. по т.д.№1198/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI -17 състав.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно висящото гр.д.№5075/2019г. на СРС, III г.о., 151 състав, образувано по иск за обявяване нищожността на заповед за изпълнение по гр.д.№11304/2012г. на СРС. Счита за неправилни и изводите на въззивната инстанция, че процесната заповед за изпълнение не може да бъде обект на проверка по чл.270 ал.2 от ГПК за евентуална нищожност, тъй като проверката по иск или въз основа

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари