Определение №60490/27.07.2021 по дело №2282/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60490

    гр. София, 27.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2282 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Ват къмпани Русе“ ЕООД, [населено място], общ.Силистра, срещу решение № 131/03.07.2020г., постановено по в.т.д.№ 332/2019г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15/28.02.2019г. по т.д.№ 179/2017г. на Силистренски окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против [община], [населено място], за заплащане на сумата от 164589,12 лв. въз основа на договор за цедиране на вземане от 30.10.2017г., сключен с „Даракчиеви“ ООД, [населено място], дължимо от [община], произтичащо от договор за възлагане изпълнение с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., дължимо по фактура № 40/05.11.2012г. за сумата от 142876,57 лв. с неплатена част от нея 124257,67 лв. и фактура № 49/05.12.2012г. за сумата от 40331,40 лв. изцяло незаплатена, ведно с лихва за забава върху главницата от 164589,12 лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

    Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [община] и ДЗЗД „Екоинженеринг Антитранш за Силистра“ е сключен договор от 28.10.2011г. с предмет „Изграждане инсталация за предварително третиране на ТБО /сепариране/ в това число компостиране на зелени отпадъци Силистра“ – втора обособена позиция „компостиране“ от 28.10.2011г., както и че изпълнителят е издал фактура № 40/05.11.2012г. и фактура № 49/05.12.2012г. С протоколи от 30.10.2012г. и от 30.11.2012г., подписани от страните, са установени, завършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР. Фактурите са осчетоводени от [община] и по делото е било безспорно, че общият размер на незаплатените и извършени СМР е 164589,07 лв., като тази сума представлява 10% от стойността на целия договор за обществена поръчка, която се дължи след издаване на разрешение за ползване на строежа съгласно т.2 от договора. Между страните е бил сключен и втори договор от 27.09.2011г. по първа обособена позиция – сепариране по същата обществена поръчка. Фактурата от месец декември 2012г. е издадена по договора от 28.10.2011г., по който задълженията и на двете страни са били изпълнени, поради което не са налице условия за разваляне на договора, включително и по реда на чл.10.4 от същия. Липсата на разрешение за ползване е свързана с изпълнението на задълженията на възложителя по първа обособена позиция. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е констатирал, че липсва протокол образец 15 и приложен към него протокол образец 17, което представлява пречка за пристъпване към искане за назначаване на държавна приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване. Изложени са съображения, че вземането на изпълнителя съществува, но не е изискуемо, поради което искът е отхвърлен. Вземането на изпълнителя е прехвърлено с три договора за цесия, като касаторът го е придобил с последния от тях от 30.10.2017г. Възраженията на възложителя за нищожност на договорите за цесия за счетени са неоснователни.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари