Определение №60486/11.06.2021 по дело №1232/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60486

    гр. София, 11.06.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1232 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх. № 349/08.01.2021 г. на „Крам Комерс БГ“ ООД, представлявано от управителя М. Ц. Г., чрез адв. Р. Ж., срещу въззивно решение № 1814/21.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 3513/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260603/19.10.2020 г. по гр.д. № 72/2020 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен предявения от П. К. Н. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му.

    В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) необжалвана и неотменена по съдебен ред заповед за дисциплинарно уволнение, поражда ли правно действие; 2) достатъчно ли е съдът да посочи в мотивите си, че определен акт на работодателя не поражда правно действие, или страната трябва да се позове на нищожността на съответния акт, за да се произнесе съдът по този въпрос; 3) при наличието на две заповеди, с първата от които работодателят налага дисциплинарно уволнение, а с втората - прекратява трудовото правоотношение, с коя от тях настъпва прекратяването на трудовия договор и следва ли и двете заповеди да бъдат оспорени; 4) в какви срокове работодателят заплаща своята част от обезщетението за временна неработоспособност на работника/служителя. Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

    Ответната страна по жалбата – П. К. Н. – не е представила писмен отговор.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

    Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант” в предприятието на ответното дружество в обект – „Магазин за хранителни стоки Т.“ - [населено място]. На 03.10.2019 г. ищцата изпратила писмено изявление до работодателя, с което го уведомила, че от тази дата счита трудовия си договор за прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - поради неизплащане в срок на дължимо обезщетение за временна неработоспособност за м.08.2019 г. Не е спорно, че от 03.10.2019 г. Н. престанала да се явява на работа. С писмена покана от 19.11.2019 г., получена от нея на 20.11.2019 г., работодателят изискал писмени обяснения във връзка с неявяването й на работа за периода 05.10.2019 г. - 19.11.2019 г. Със заповед № 95/26.11.2019 г., връчена на служителката на 27.11.2019 г., на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. с чл.188 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяването на работа в периода 05.10.2019 г. – 26.11.2019 г. С нарочна втора заповед № 240/03.12.2019 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ- за неявяване на работа в два последователни дни. Обсъждайки събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е посочил, че във връзка с ползвания от ищцата отпуск по болест в периода от 29.08.2019 г. до 11.09.2019 г. и от 12.09.2019 г. до 01.10.2019 г., се установява забава на работодателя да заплати навреме и в пълен размер дължимото обезщетение за временна неработоспособност. При тези данни е прието, че основанието по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари