Определение №60483/21.12.2021 по дело №2447/2021

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация


Анотация

Въпрос

За спецификата на производството, образувано по иск на КФН на основание чл.13, ал. 1, т. 19, б. б ЗКФН във връзка с чл. 114, ал. 12 ЗППЦК и чл. 114, ал. 1 т. 1 ЗППЦК по отношение на разноските.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
Камелия Ефремова

Членове:
Бонка Йонкова, Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2447/2021г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК вр. чл.248, ал.3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на „Техноимпортекспорт“ АД срещу определение №1917 от 21.07.2021г., постановено по в.ч.гр.д. №1965/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено определение №262228/19.04.2021г. по т.д.№1636/2019г. на СГС, VІ – 5 състав, и с което е оставена без уважение молбата на „Техноимпортекспорт“ АД вх.№ 298689 от 04.12.2020г. за изменение на решение №260420/20.11.2020г. по т.д. №1636/2019г. на СГС, VІ – 5 състав, в частта за разноските.

Мотиви

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, е неправилно. Оспорва се извода на апелативния състав, че в конкретния случай не е налице второто кумулативно условие по чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на „Техноимпортекспорт“ АД от отговорността за разноски. Твърди се, че с поведението си дружеството–жалбоподател не е дало повод за завеждане на иска от Комисията за финансов надзор (КФН), като се акцентира върху факта, че съдът не е изследвал въпроса дали правният спор е могъл за бъде разрешен извънсъдебно. Излагат се доводи, че нищожността на атакуваната от КФН сделка е могла да бъде установена със споразумение между страните, но въпреки това КФН не е отправяла никакви покани или съобщения за извънсъдебно решаване на спора. На последно място се поддържа, че апелативният състав е следвало да се произнесе по молбата на „Техноимпортекспорт“ АД по чл.248, ал.1 ГПК и в частта й, с която се оспорва общото осъждане на четиримата ответници за заплащате на дължимата държавна такса по трите сделки с различни страни. Претендира се отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата на дружеството с вх.№ 298689 от 04.12.2020г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Освен твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение, в изложението са формулирани следните правни въпроси, които според частния касатор са решени в противоречие с практиката ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари