Определение №60483/21.07.2021 по дело №2163/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60483

    гр. София, 21.07.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№2163 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от Агенция за публични предприятия и контрол срещу решение №11547 от 15.07.2020г. по т.д.№5728/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №6230 от 23.08.2019г., постановено по т.д. №8174/2015г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от „Хелио тур С“ АД срещу Агенцията за следприватизационен контрол /АПСК/ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.168, ал.1 и чл.26, ал.1 ЗЗД, като е признато за установено, че не съществува ипотечно право за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти собственост на „Хелио тур С“ АД, обезпечаващо задължения на „Приват турист“ ООД по молба на АПСК, за вписване на законна ипотека, вписана в том 1, №242, с дв.вх. №13 968/ 01.10.2008г. в Служба по вписванията към АВ [населено място] по молба с изх. №11-00-3429/25.09.2008г. на АПСК, както и по молба на АПСК за вписване на законна ипотека, вписана в том 1, № 24, с дв.вх. № 964/14.02.2011г. в Служба по вписванията към АВ, [населено място] по молба с изх. на АПСК №92-00-23-117/09.02.2011г., прогласена е нищожността на посочените законни ипотеки по §8 /отм./ от ПР на ЗИД на ЗПСК и е постановено заличаването им.

    В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени изцяло. Касаторът поддържа, че въззивният съд без да прецени всички доказателства и доводи на страните и при нарушение на материалния закон стига до неправилните изводи, че процесните законни ипотеки, учредени и вписани съгласно §8 от ПРЗИДЗПСК са нищожни поради противоречие с чл.63 от ДФЕС. Излага доводи за приложимост на чл.65, пар.1, б.“а“ и б.“б“ от ДФЕС; за действителност на вписаните ипотеки; за ирелевантност на поледващата вписванията отмяна на §8 от ПРЗИДЗПСК. Претендира след отмяна на въззивното решение да бъде постановено ново за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

    Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, недоказани по делото?; Допустимо ли е въззивният съд да се позове единствено на мотивите на решение №6416/04.04.2015г. на ВКС, I ГО по гр.д.№6300/2014г., които да послужат за основание за уважаване на иска по делото, без същия да изложи свои мотиви в решението?; Решение по чл.290 ГПК задължителна практика за въззивния съд ли е в случаите, когато разрешеният с него спор не е аналогичен, като страни, предмет и основание, на разглеждания в първоинстанционното или въззивното производство?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/85г.; ТР №1/2001г., т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; ТР №1/2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС- основание за допускане по касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

    Поставя и материалноправния въпрос „Представлява ли вписването на законната ипотека по §8 /отм./ от ПР на ЗИД на ЗПСК мярка, която е оправдана от съображения за обществения ред или обществената сигурност съобразно императивното правило на чл.65, §1, б.“а“ от ДФЕС?“. Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане по касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

    Ответникът „Хелио тур С“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари