Определение №60480/11.06.2021 по дело №525/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60480

    гр. София, 11.06.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева гражданско дело № 525 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на А. Х. Г. и М. Х. Г., представлявани от адв. В. В. и адв. К. В., срещу въззивно решение № 260376 от 13.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1404/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1441/15.04.2020 г. по гр. д. № 9083/2019 г. на Районен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Министерство на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР – Пловдив отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД и е обявен за недействителен спрямо ищците договор за дарение на недвижим имот по нот.акт №131/09.10.2018 г., нот.д.№1054/2018 г. на нотариус С. З., рег. №179 на НК, сключен между Б. А. Г. и А. Х. Г., като „дарители”, и от друга страна – М. Х. Г. като „надарена”, в частта, с която А. Г. е дарил на сестра си М. Г. притежаваната от него Ѕ ид.ч. от имот, придобит придобит през време на брака му с Б. Г. и представляващ – жилище, апартамент в [населено място], при описани в нотариалния акт площ, местонахождение и граници.

    В изложението си касаторите поддържат, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите за правния интерес от иска по чл.135, ал.1 ЗЗД при извършени повече от една разпоредителни сделки с имота и за надлежните страни в производството, ако ищецът атакува само една от разпоредителните сделки. По тези въпроси се твърди, че обжалваният съдебен акт противоречи на приетото по т.3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

    Ответните страни – Министерство на вътрешните работи на РБ и ОД на МВР – Пловдив, представлявани от юрисконсулт Д. Д., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за селектиране на жалбата и за неоснователността й.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

    За да уважи предявения отменителен иск, въззивният съд е посочил, че по делото няма спор, че ищците са кредитори на ответника А. Г. по установени по съдебен ред, ликвидни и изискуеми парични вземания, произтичащи от сключени и неизпълнени договори за наем, които вземания са предмет на принудително събиране по образувани срещу Г. изпълнителни дела. Въпреки направените признания на дълга и сключените с ищците споразумения за разсрочване на задълженията, в хода на изпълнителните дела, на 09.10.2018 г. ответникът се разпоредил с процесното жилище, като го дарил на сестра си- ответницата М.Х.. Въззивният съд е посочил, че доколкото от една страна третото лице е сестра на длъжника, а от друга- увреждащото действие е безвъзмездна сделка, знанието за увреждане на кредитора се предполага, съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а доказателства, които да оборят презумпцията не са събрани. Налице е намаляване на имуществото на длъжника, а обстоятелството дали той притежава и други имоти, от които кредиторите биха могли да се удовлетворят, е ирелевантно за основателността на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. На следващо място въззивният съд е приел, че последващата разпоредителна сделка, извършена на 12.11.2018 г., с която надарената ответница М.Х. е продала имота на третото лице Х. Ч., не отменя правния интерес на ищците от иска, предявен по настоящото дело. В тази връзка съдът се е позовал на приетото по т.3 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и е посочил, че когато и съконтрахента на длъжника извърши разпоредителна

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари