Определение №60479/21.07.2021 по дело №2048/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60479

    гр. София,21.07.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2048 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, [населено място] срещу решение №206 от 20.07.2020г. по в.т.д. №206/2020г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №40 от 27.01.2020г. по т.д.№1033/2018г. на Окръжен съд- Пловдив. С първоинстанционното решение е осъдена НЗОК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Уро Медикс“ ЕООД, [населено място] сумата 115 412 лева, представляваща неплатена сума за извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки по договор №162167/19.02.2015г., ведно със законната лихва считано от 27.12.2018г. до окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 8 454.48 лева - разноски по делото.

    В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че са неправилни изводите, че НЗОК дължи плащане на стойността на отчетената медицинска дейност без да се държи сметка за ограничения размер на бюджетните средства. Счита, че договорните клаузи, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет не противоречат на закона и не се нарушават правата на здравноосигурените лица по чл.52 от Конституцията на РБ и чл.4 ЗЗО. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3, ал.2, пр.3 ГПК.

    Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

    „1. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдила ли е и анализирила ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?;

    2. Дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити?;

    3. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?;

    4. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители?;

    5. Дали преценката във връзка с разходване на бъджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол?;

    6. Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основни принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен на основание чл.59, ал.1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение- изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение №2 към договора стойности?“.

    Касаторът твърди, че по отношение на първия въпрос е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/09.12.2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; по отношение на втория въпрос е допуснато противоречие с практиката на Конституционния съд, обективирана решение №2 от 22.02.2007г., к.д.№12/2006г. и решение №3 от 08.03.2016г., к.д.№6/2015г.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК; а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.

    Ответникът „Многопрофилна болница

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари