Определение №60479/10.06.2021 по дело №1304/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60479

    Гр.София, 10.06.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

    ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

    Майя Русева

    при участието на секретаря , като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.1304 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. А. В. срещу решение №.260983/4.11.20 по г.д.№.16758/19 на СГС, ІІ Е състав – с което решение №.99455/22.04.19 по г.д.№.10745816 на СРС, ІІ ГО, 75с., е: обезсилено – в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката иск с правно основание чл.124 ал.1 КТ за признаване за установено, че е полагала труд при ответното дружество за периода м.07.15-м.12.15 и е присъдена законна лихва върху сумата 2838лв. /обезщетение за оставане без работа за времето 29.12.15-29.06.16/ считано от датата на исковата молба 25.02.16 до окончателното изплащане; отменено - в частта, с която исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени ведно със съответно произнасяне по разноски и държавни такси-вместо което същите са отхвърлени; потвърдено – в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.128 КТ и чл.224 ал.1 КТ за сумите 3311лв. неплатено трудово възнаграждение за периода м.07-м.12.15 и 190лв. неплатено обезщетение за неползван отпуск за 2015 и в частта за разноските, изменена с определение №.279081/19.11.19.

    Ответникът по касационната жалба „Би шеърд“ООД я оспорва.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима с изключение на частта, която касае претенциите по чл.128 КТ и чл.224 ал.1 КТ – доколкото размерите на последните /3311лв. и 190лв./ са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба относно същите следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

    За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

    Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е частично недопустимо - в частите, с които е налице произнасяне по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата е полагала труд за периода 8.05.-29.12.15г., и е присъдена законна лихва върху обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 КТ считано от 26.02.16. Изложени са мотиви, че от една страна законодателят допуска установяване на факти с правно значение само по изключение – в изрично предвидените случаи, като сочи фактите, които могат да се установят посредством предявяване на установителен иск – и в разглежданата хипотеза се касае за иск за установяване на факт, който не попада сред изрично посочените /фактът на полагане на труд подлежи на преценка при предявен иск по чл.128 КТ/, а от друга страна, че е присъдена законна лихва, каквато не е била претендирана. Във връзка със спорния въпрос относно момента на връчване на заповедта за уволнение и съответно прекратяване на трудовото правоотношение, съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС /реш.№.264/10.06.15 по г.д.№.1222/15, ІV ГО/, съгласно която правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата и именно към този правнорелевантен момент следва да се преценява законността на изявлението, респективно съществувало ли е правото на уволнение и законосъобразно ли е било упражнено /чл.335 ал.2 т.1 КТ/. Отразил е, че в случая предизвестието и заповедта за уволнение на ищцата са от една и съща дата – 20.07.15, като работодателят твърди, че ги е връчил при отказ, за което е съставил констативен протокол. При наличие на оспорване на това удостоверяване, доказването на удостоверените обстоятелства се осъществява чрез разпит на свидетели, като е достатъчно да се установи фактическото предоставяне на документа на разположение на неговия адресат /реш.№.48/28.02.13 по г.д.№.265/12, ІV ГО, реш.№.155/20.04.15 по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари