Определение №60478/21.07.2021 по дело №2143/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60478

    гр. София,21.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2143 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Е. С. Я. от [населено място] против решение №105/14.05.2020г., в.т.д.№643/2019г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение №442 от 21.05.2019г., т.д.№1851/2018г. по описа на Окръжен съд-Варна. С първоинстанционното решение в потвърдената част са уважени предявените от „УниКредит Булбанк“ АД срещу жалбоподателката установителни искове на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за следните суми: сумата 28 812.69 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 3573 от 16.05.2008г., анекс №1 от 22.10.2009г. и анекс №2 от 18.11.2010г; сумата 19 563.88 лева - непогасена част от лихва върху просрочена главница, дължима на основание чл.4.1.а, предложение 2 от анекс №2 от 18.11.2010г. и изчислена за периода от 20.11.2013г. до 07.12.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх. №3087171/21.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.12.2016г. по ч.гр.д.№ 74733/2016г. на СРС.

    В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Касаторът поддържа, че са неправилни изводите на съда, че банката разполага с правото да направи един кредит автоматично предсрочно изискуем, когато тя прецени и без да уведоми лично длъжника за това; че с връчване на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се прекъсва течащата погасителна давност; че връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост е извършено при наличието на всички установени изискуеми предпоставки за прилагането на чл.47, ал.2 ГПК. Претендира съдебни разноски за трите инстанции.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Твърди, че решението е недопустимо и очевидно неправилно. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/При наличието на клауза в процесния Договор за кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?“; „2/ При направено възражение за погасителна давност по чл.110 ЗЗД –във вр. чл.114, ал.1 ЗЗД и произнасяне по същото в предходно исково производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК, допустимо ли е разглеждане на този въпрос между същите страни и на същото основание, в последващо исково производство, образувано по осъдителен иск в правно основание по чл.79, ал.1 ЗЗД?“; „3/ Връчването на уведомление за обявяване на кредит за предсрочно изискуем прекъсва ли общата петгодишна давност? Ако да за падежиралите вноски или следва да бъде възприето, че давността тече за цялото вземане доколкото е налице възможност и настъпила, но не е обявена автоматична предсрачна изискуемост?“. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

    Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари