Определение №60477/21.07.2021 по дело №2325/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60477

    гр. София,21.07.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2325 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от „Недива Транс“ ООД срещу решение №11881 от 20.08.2020г. по т.д. №951/2020г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №65 от 09.01.2020г. по т.д.№228/2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искове с правно основание чл.208, ал.1 Кодекса за застраховане /отм./ и чл.86, ал.1 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата 56 318 лева- застрахователно обезщетение за кражба на товарен автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“, с рег.№СА7797ХН, с номер на шаси JTMDBREV30D045172, и за сумата 16 097.57 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за период 13.04.201 г. – 05.02.2019г.

    В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил или е обсъдил едностранчиво доказателствата по делото; извел е правните си изводи при превратно тълкуване на приложимите правила на Общите условия, при които е сключен застрахователния договор; отхвърлил е иска, приемайки да основателни незаявени от ответника правоизключващи възражения; допуснал е нарушение на чл.235, ал.2 ГПК и чл.20 ЗЗД. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

    Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „следва ли въззивният съд да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, в контекста на императивната разпоредба на чл.235, ал.2 ГПК“ и „допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция“, както и по материалноправния въпрос – „за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите, с оглед действителната воля на страните“.

    Касаторът поддържа, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като излага доводи за очевидна неправилност на решението.

    Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва касационната жалба, като излага подробни доводи както за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

    За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искът на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за плащане на застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка „Пълно каско“ на процесния автомобил, сключен между страните, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема, на първо място, че ищецът не е материалноправно легитимиран, предвид твърденията му в исковата молба, че по силата на договор за цесия

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари