Определение №60475/11.06.2021 по дело №718/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60475

    гр. София 11.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    гр. дело № 718/2021 год.

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на М. И. У.-Д., подадена чрез адв. Н. К., против въззивно решение № 260081/17.09.2020 г., постановено по гр. д. № 1138/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 256420/28.10.2019 г., постановено по гр. д. № 12420/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу М. И. У.-Д. искове с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 99 ЗЗД, че М. И. У.-Д. дължи сумата от 11 876,39 лева – главница по договор за потребителски кредит № F. от 21.02.2008 г. на „Юробанк И Еф Джи България“ АД и сумата от 2665,26 лева договорна лихва за периода 21.02.2008 г. – 31.12.2015 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.10.2018 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2018 г. по ч. гр. д. № 66140/2018 г. по описа на Софийски районен съд.

    В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Налице ли е нарушение на принципа на равнопоставеност на страните и на състезателното, диспозитивното и служебно начало в случаите, в които с въззивната жалба, респективно с отговора на въззивната жалба, страните в производството, не са въвели оплаквания за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото от първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК и не са направени изрични искания за приобщаване по делото на доказателства, а такива биват приети от въззивният съд във връзка с дадени от съда указания за представянето им?”; 2. „Допустимо ли е въззивният съд служебно да отстрани констатираните от него процесуални нарушения при докладване на делото по чл. 146 ГПК в случаите, в които с въззивната жалба, респективно с отговора на въззивната жалба страните в производството не са въвели оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд?”; 3. „Настъпила ли е процесуална преклузия за събиране на доказателства във въззивното производство, в случаите, в които с въззивната жалба, респективно с отговора на въззивната жалба страните в производството не са въвели оплаквания за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото от първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК и не е отправено изрично искане за попълване на делото с доказателства, и ако да - следва ли съдът при постановяване на съдебното решение да ги обсъжда и цени като доказателства, предвид това, че същите са приети по делото при настъпила процесуална преклузия за събиране на доказателства?”; 4. „Допустимо ли е при служебно констатирано от въззивният съд, че писмено доказателство представено и прието в първоинстанционното производство не е представено в цялост да даде указания на страна по делото за представянето му в цялост, без да са въведени оплаквания с въззивната жалба, респективно с отговора на въззивната жалба и основе въззивното си решение на това писмено доказателство?”; 5. „Следва ли въззивният съд в съответствие с чл. 146, ал. 2 от ГПК служебно да даде указания на страната, че представените от нея доказателства са негодни, за фактите които иска да установи с тях, без да са въведени оплаквания с

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари