Определение №60467/10.06.2021 по дело №144/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60467

    София, 10.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 144 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационната жалба на Р. Н. Ж., с адрес в [населено място], представляван от адв. Х. Д., против въззивно решение № 930 от 10 септември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 2148/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, с което е потвърдено решение № 2850 от 6 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 1392/2020 г. по описа на районния съд в гр. Варна, за отхвърляне на предявените от Ж. против „Кулински комерс“ ЕООД, гр. Варна, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 6 от 03.12.2019 г. и заповед № 7 от 03.12.2019 г. уволнение, за възстановяване на работа на заеманата преди уволнението длъжност „специалист с контролни функции, търговия“ и за заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, считано от 3.12.2019 г., но не за повече от 6 месеца, ведно със законната лихва от 3.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

    В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Необоснован бил изводът, че процесният служебен автомобил е предоставен само за изпълнение на служебните задължения, включително за придвижване на служителя от и до дома му, поради липса на лично моторно превозно средство. Поддържа се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като не била отчетена заинтересоваността на свидетелката С., чиито показания са кредитирани от предходните инстанции: същата била дългогодишен служител на ответника и всичките ѝ впечатления били придобити въз основа на разговори със собственика на дружеството, поради което показанията ѝ били недостоверни; самата свидетелка посочила, че няма писмени правила за ползване на автомобилите във фирмата; очевидно С. не била запозната с всички правила на работодателя, тъй като първоначално твърдяла, че всички автомобили се ползват по един регламент, а след това допълнила, че е налице отчетливо разделение между товарните автомобили и процесното моторно превозно средство. Освен това от останалите доказателства било видно, че служителят е използвал автомобила неограничено, без същият да му е отнеман или да са налагани дисциплинарни наказания. От свидетелските показания било ясно, че ответното дружество има обекти по цялото Черноморие, в Шумен, Добрич, Разград и Търговище. Поради това било видно, че както в работно, така и в извънработно време касаторът е посещавал населени места извън [населено място]. Също така свидетелката не изключвала възможността да се работи в почивните дни, а само твърдяла, че следва да има изрично нареждане на работодател. Затова касаторът счита, че изводът за доказаност на твърденията на работодателя за съществуването на регламентирани правила за ползване на автомобила е в разрез с доказателствата по делото. Игнорирано било обстоятелството, установимо от приложените по делото GPS разпечатки, че през празнични и почивни дни извън посочените в заповедта дати, автомобилът е използван неограничено в и извън [населено място]. Необосновано било прието, че са били налице забележки и предупреждения от страна на работодателя, като не било ясно въз основа на какви доказателства е направен този фактически извод, тъй като съгласно показанията на свидетелката С., тя единствено е чула разговор, в който управителят К. е предупредил Ж., че „ще му вземе автомобила“, но тя не е могла да посочи кога е бил проведен въпросният разговор. Поддържа се още, че по делото не са представени каквито и да е правила, които да касаят ползването на служебните автомобили или на конкретния служебен автомобил. Спорен по делото

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари