Определение №60466/09.06.2021 по дело №406/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60466

    гр. София, 09.06.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 406 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба с вх. № 263830/23.10.2020 г. от В. Д. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Т. от АК-Бургас, против въззивно решение № ІІ-37 от 04.09.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1788/2019 г. на Бургаски окръжен съд, ГК, ІІ въззивен с-в, с което като частично е отменено решение № 1782 от 10.07.2019 г. на Бургаски районен съд, 5 граждански с-в, постановено по гр.д. № 678/2018 г., са отхвърлени предявените от В. Д. В. от [населено място] срещу „Медиатор 2010“ ООД [населено място] и Г. П. от [населено място], искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД. Касаторът релевира касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

    В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение – в частта относно иска за обезвреда във връзка със статията от 26.01.2013 г. Твърди, че съдът е нарушил диспозитивното начало, като в мотивите на решението си е установил с решаващо значение съществуването на факт, който не е релевиран от никоя от страните – че в статиите и в интервюто бил възпроизведен конкретен сигнал на ответника Г. П. до НАП и тъй като изнесените в сигнала факти били вярно пресъздадени, ищецът не е претърпял вреди. Жалбоподателят сочи също като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание обосновава с лесно разпознаваемата още от прочита на процесните материали унизителна форма на изказа и манипулативно поднасяне на информацията в процесната статия от 26.01.2013 г.

    Изведените от жалбоподателя правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на делото, са следните: 1/ При необходимост да се формира решаващ извод по отношение правомерността на действия на автори на разпространени в публичното пространство увреждащи неимуществената сфера на трети лица изявления (статии и интервюта) при иск с правно основание по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, съдът дължи ли преценка от фактическа страна на всички спорни факти, като обсъди ангажираните по делото всички допустими и относими доказателства поотделно и съвкупно в тяхната взаимна връзка и обусловеност при спазване на научните, логическите и опитните правила и да изложи конкретно, ясно и точно мотиви кои от доказателствата намира за допустими и относими и кои – не, кои факти – за доказани и кои – не, респективно може ли съдът да основе решението си само на избрани от него факти, доказателства, доводи и възражения, без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо не ги цени? Може ли въззивният съд да направи извод от решаващо значение за спора по чл. 45 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД въз основа на факт, който в първоинстанционното дело не е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари