Определение №60461/08.06.2021 по дело №873/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60461

    С., 08.06.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на тринадесети май , две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

    Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    изслуша докладваното от съдията Емил Томов

    гр. дело №873/2021 г.

    Производството е по чл. 288 от ГПК

    Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. ,чрез адв Е.М. срещу решение № №260 156 от 15.12.2020г по гр.д № 598/2020г на Русенски окръжен съд , постановено в трудов спор .Потвърдено е решение № 260013 от 20.08.2020г., по гр.д.№ 1860/2020г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от настоящата жалбоподателка обективно съединени искове по чл. 74 ал.4 от КТ за нищожност на клауза за уговорен изпитателен срок в полза на работодателя в допълнително споразумение по трудов договор и по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ срещу работодателя „ЦБА“ АД, който е прекратил трудовия договор с позоваване на тази клауза /чл. 71 , ал.1 КТ /

    От фактическа страна е прието за установено ,че между страните по делото бил сключен трудов договор от 15.06.2018г.,съгласнокойто ищцата изпълнявала длъжността „касиер“ в търговски обект на ответното дружество в [населено място]. На основание ЕР на ТЕЛК № 4788/16.12.2019г. и заключение на Служба по трудова медицина,със Заповед№ 1/02.01.2020г. на работодателя ищцата е трудоустроена на длъжността „касиер“, със срок на трудоустрояването до 01.02.2021г.С допълнително споразумение №14845/17.03.2020г.ищцата била преназначена,въз основа на нейна писмена молба,от длъжността „касиер“ на длъжност „обслужващ магазин“, основното й трудово възнаграждение е увеличено от 750 лв. на 800 лв., и бил уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя.Със заповед № 6936/25.03.2020г. последният прекратил трудовото правоотношение,на основание уговорения в негова полза изпитателен срок . Въззивният съд е препратил изцяло към съображенията на първоинстанционния съд,като е изтъкнат чл.272 ГПК . Икът е неоснователен , тъй като работодателят е съобразил чл. 70 , ал.5 КТ при сключването на трудов договор със срок за изпитване, преназначавайки ищцата на друга длъжност, с различни трудови функции от заеманата преди това, и е действал добросъвестно; не е доказано работодателят да е сключил договор с клауза за изпитване с цел преодоляване защитата по чл. 333 от КТ, с която се ползва ищцата, поради което и тази клауза не е недействителна на основание чл. 26 ал.1 пр.2 от ЗЗД (заобикаляне на закона) и предявеният иск по чл. 74 ал.4 от КТ е неоснователен, следователно, такъв е искът по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

    Ищцата обжалва въззивното решение поради противоречието му с процесуалния и материалния закон.Не са обсъдени доводите във въззивната жалба, доказателствата по отделно и в съвкупност,предвид качеството на ищцата като трудоустроена и целта на работодателя. Не са приложени императивни норми на трудовото право - не е отчетен специалния ред за определяне на подходящи работни места и целта на специалната закрила. Това са съображения , изключващи проверката на годността на рабтника или служителя по договор със срок за изпитване. Тези доводи и възражения на жалбоподателката не са обсъдени.Изтъква се очевидна неправилност на решението и основание чл.280 , ал.2 предл трето ГПК

    При изтъкнато основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК в приложеното към жалбата изложение се поставят два процесуалноправни въпроса – за служебните задължения на съда във връзка с изготвяне на доклада и въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства,доводи и възражения на страните., като изложи свои собствени мотиви .Изтъква се противоречие с ТР №1 /2001г ОСГК ТР №1/2013г на ОСГТК и установена практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК

    Формулира се и въпрос за правомощията на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма,дори ако нейно нарушение не е въведено като основание за обжалване – в случа чл. 8 и чл. 314 и сл КТ. Императивни са нормите , уреждащи трудоустрояването.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари