Определение №60460/14.07.2021 по дело №1415/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    9

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60460

    гр. София, 14.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1415 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение № 86/13.03.2020 г. по в. т. д. № 414/2018 г. на Апелативен съд Велико Т., в частта, с която е отменено решение № 89/2018 г. по т. д. № 88/2017 г. на Окръжен съд Ловеч и дружеството е осъдено да заплати на Д. Г. Д., действащ като физическо лице и в качеството му на ЕТ „Д. Г. Д.“, сума в общ размер на 431 100 лв. – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущества” на физически лица, сключена със застрахователна полица № 98031610001321/20.07.2016 г., както и по пет договора за застраховка „КАСКО” на МПС за причинени имуществени вреди вследствие възникнал на 25.10.2016 г. пожар на застрахованите недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], [улица], селскостопанска техника и товарен автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.

    В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като е уважил искането за назначаване на повторна тричленна пожаротехническа експертиза, въпреки, че не са били налице предпоставките за това. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС и са от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните :

    1.„При противоречие на оспореното заключение на вещите лица, назначени от въззивния съд, със заключението на изслушаните в първата инстанция експертизи и при направено изрично искане длъжен ли е съдът да назначи други и повече вещи лица, а ако откаже да стори това – длъжен ли е да обоснове отказа си?“

    2.„В хипотезата на приети в първоинстанционното производство две пожаротехнически експертизи /комплексна и тричленна/ процесуално допустимо ли е въззивнният съд отново да допуска и назначава пожаротехническа експертиза при условие, че ищците в хода на първоинстанционното производство не оспорват експертизите и не дават аргументи за тяхната неправилност?“

    3.„При наличие на причинна връзка на поведението на застрахования с настъпилото застрахователно събитие следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид доказаните чрез относими, допустими и необходими доказателства пред първоинстанционния съд факти и обстоятелства, въпреки че застрахователят изрично не е изписал всички нарушени материалноправни разпоредби в отговора на исковата молба?“

    4.„Осъществено ли е от въззивния съд неспазване на процесуалноправния принцип за равнопоставеност на страните, прокламиран в чл. 9 ГПК, при хипотезата на изрично искане от страна във въззивния процес за допускане назначаване на нова съдебна експертиза след направено аргументирано оспорване на вече допусната от въззивния съд експертиза на тази страна?“

    Твърди се, че по първия въпрос е налице отклонение от формирана практика по чл. 290 ГПК на ВКС, а именно решение № 191/06.08.2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г. и решение № 106/19.06.2019 г. по гр. д. № 1463/2018 г. на IV ГО. По втория въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като се излагат аргументи за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 266 ГПК. По повод третия формулиран въпрос се твърди отклонение от разрешението, дадено с решение № 49/2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на I ТО, решение № 207/2017 г. по т. д.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари