Определение №60459/07.06.2021 по дело №961/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60459

    София, 07.06.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 961 по описа за 2021 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от Г. М. Н. чрез адв.С. Кескинов от АК-Ямбол срещу решение № 329 от 7.12.20г.по в.гр.дело № 401/20г.на Ямболския окръжен съд в частта му,с което е отменено решение № 173 от 9.04.20г.по гр.дело № 2595/19г.на Ямболския районен съд и е уважен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД [населено място] иск с правно основание чл.422 ГПК в частта му,с която се претендира да бъде прието за установено,че Г. М. Н. дължи главница по договор за потребителски паричен кредит № 1914176/15.07.15г.за сумата 7057.49 лв,както и сумата 538.39 лв – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 14.08.16г.до 19.04.17г. и сумата 620.59 лв – обезщетение за забава ,за периода от 14.08.16г.до датата на подаване на заявлението в съда,предмет на заповед № 782/5.04.19г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1307/19г.на ЯРС.

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Следва ли да се приеме,че цесионерът по договор за цесия е легитимна страна, при условие че вземането е цедирано на основание настъпила предсрочна изискуемост, а в действителност такава не е настъпила; 2.Следва ли да се присъжда мораторна лихва,поискана на основание настъпила предсрочна изискуемост,при условие,че такава не е настъпила.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на решението.

    В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ЕАД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

    С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че между ответника Г. Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е възникнало валидно договорно правоотношение по повод на процесния договор за кредит в размер на 10 000 лв,с такса за разглеждане на кредит 300 лв,застрахователна премия 11.85 лв,общ размер на кредита 10300 лв и обща дължима от потребителя сума 15026.43 лв.От съдебно –счетоводната експертиза е установено,че Н. е получил цялата сума по кредита,като същата е преведена по банковата му сметка.Същият е заплатил суми по кредита в общ размер на 2845.97 лв.С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.16г.,сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД и ищеца „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за парични заеми,сключени с физически лица,които са индивидуализирани в приложение 1,към всеки отделен месечен договор за цесия.По отношение на задължението на Н. е извършено прехвърляне с индивидуален договор за цесия от 19.04.17г.,където под № 15 е посочено задължението му по договор № 1914176 в размер на 8868.84 лв главница и 562.37 лв остатък лихва.

    От правна страна съдът е счел за неоснователно възражението на ответника,че ищецът няма качеството на кредитор ,тъй като е налице липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия и е прехвърлено несъществуващо вземане.Посочено е,че действително няма данни представените известия да се достигнали до длъжника, но с връчването на особения представител на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършеното прехвърляне на вземането, ответникът е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД.Поради липсата на доказателства кредиторът да е обявил предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд е приел,че следва се присъдят вноските с настъпил падеж към момента на формиране на силата на пресъдено нещо,като се е позовал на разясненията в ТР № 8/2.04.19г.на ОСГТК на ВКС.Приел е за основателен установителният иск за главницата до размер на 7057.49 лв за периода от 14.08.16г.- 14.11.20г.Уважена е изцяло исковата претенция за непогасената договорна лихва по падежиралите вноски в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари