Определение №60459/16.08.2021 по дело №1915/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60459

    гр. София,16.08.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1915 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Овергаз инк“ АД срещу решение №388 от 12.02.2020 г. по в.т.д.№2728/2019 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №531 от 19.03.2019 г. по т.д.№2563/2017 г. на СГС, с което „Овергаз инк“ АД е осъдено да заплати на „Дексиа България“ ООД на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.14, ал.5 от Договор за доставка на природен газ от 01.12.2015 г., сумата от 4 609 467.90 лв., ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като е разпределена и отговорността за разноските.

    В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по непредявени искове – ищецът последователно е поддържал претенция за заплащане на обезщетение за вреди, като не е предявявал искане за присъждане на неустойка, както са приели двете съдебни инстанции. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли съдът да определи правна квалификация на исковата претенция в противоречие с изложените в исковата молба факти и заявения от ищеца петитум. 2. Задължен ли е съдът на основание чл.20 от ЗЗД да тълкува действителна воля на страните по договора, като обсъди всички ангажирани от страните доказателства и направени фактологични и правни доводи и следва ли при тълкуване на смисъла на клаузи от договора да изхожда от смисъла на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността. 3. При какви условия следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка като противоречаща на борите нрави. При преценка нищожността на неустойката трябва ли да се изследва нейния характер – обезщетителен или санкционен. Може ли да се квалифицира съглашението за заплащане на неустойка за действително, сключено в съответствие с добрите нрави, независимо, че размерът му десетократно превишава размера на претърпените от ищеца вреди. Длъжен ли е съдът да приеме, че има нарушение на добрите нрави, когато неустойката, със санкционен/обезщетителен характер е с размер многократно превишаващ размера на вредите и по този начин получателят на неустоечната сума неоснователно се обогатява. В случай, че при сключване на договора няма предвидими/договорени други вреди, то изследват ли се хипотетичните вреди при преценка за нищожността на договорената неустойка.

    Излиза ли извън присъщите й функции договорна неустойка, при която размерът й превишава с десет пъти максималния размер на очакваните от неизпълнението вреди. Съответства ли на принципа на справедливостта в търговските правоотношение положение, при което договорна неустойка с обезщетителен/компенсаторен характер има като краен резултат преди всички санкциониране на длъжника. 4. Може ли съдът да квалифицира неустойката едновременно като обезщетителна и санкционна. 5. Може ли съдът да приеме, че предвидената в договора методология за определяне на размера на неустоечното задължение е свързана с непредвидимо и неопределено поведение на трети лица и такава договорка трябва ли да се квалифицира като противоречаща на добрите нрави. 6. Настъпилото първо по време неизпълнение на страната, претендираща неустойка, предполага ли намаляване на размера на неустойката по търговски договор. Трябва ли съдът да квалифицира като поведение, с което длъжникът е попречил на кредитора при изпълнение на своето договорно задължение, непосочването в договорения срок на мястото на изпълнението. 7. Може ли съдът да приеме, че неустоечното задължение е извъндоговорно и възможно ли е да се претендира неустойка за период, в който договорът не

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари