Определение №60458/16.08.2021 по дело №1749/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60458

    гр. София,16.08.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1749 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №2689 от 29.04.2020 г. по в.гр.д.№7942/2019 г. на СГС. С решението в обжалваната част: 1. След частична отмяна на решение №I-42-144 от 14.08.2015 г. по гр.д.№26968/2012 г. на СРС е признато за установено по иска предявен от Ц. Д. З. срещу „Юробанк България“ АД, че клаузата на чл.6, ал.2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38119/05.09.2008 г. e нищожна и „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Ц. Д. З. на основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД сумата от 10 102.99 лв., подлежаща на връщане като недължимо платена за периода от 17.11.2008 г. до 17.03.2012 г. поради валутна разлика между швейцарски франк и български лев, ведно със законната лихва от 15.05.2012 г. до окончателното изплащане, 2. Е потвърдено решение №I-42-144 от 14.08.2015 г. по гр.д.№26968/2012 г. на СРС в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Ц. Д. З. на основание чл.55, ал.1от ЗЗД сумата от 20 841.10 лв., платена без основание за периода от 17.11.2008 г. до 17.03.2012 г., представляваща разликата между сбора на първоначално уговорения размер на месечните вноски за възнаградителна лихва по чл.3, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38119 и сбора на заплатената от ищеца сума поради едностранното увеличаване на приложимия лихвен процент от банката, ведно със законната лихва от 15.05.2012 г. до окончателното изплащане и 3. Е потвърдено допълнително решение №51988 от 26.02.2019 г. по гр.д.№26968/2012 г. на СРС в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Ц. Д. З. сумата от 1447.34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 25.08.2011 г. до 14.05.2012 г. върху сумата от 20 841.10 лв.

    В жалбата се навеждат доводи, че решението в частта, с която исковете по чл.55, ал.1от ЗЗД за сумата от 20 841.10 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1447.34 лв. са уважени, е недопустимо като постановено по непредявен иск и по незаявено от ищеца основание, за което не са наведени твърдения в исковата и в уточняващата молби. Поддържа се, че в останалата част, евентуално и в посочената по-горе част, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът търговец своевременно е навел твърдения и е представил доказателства, опровергаващи качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с установяване на обстоятелства относно потребителското качество на ищеца, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото въпрос и да даде пропуснатите то първата инстанция указания във връзка с приложението на чл.1, вр. §13, т.1 от ДР на ЗЗП. 2. При проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд има ли задължение служебно да следи за приложението на чл.1, вр. §13, т.1 от ДР на ЗЗП или за да приеме за доказано обстоятелството, че в конкретното правоотношение с търговеца, физическото лице е действало като потребител, е достатъчно единствено твърдението

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари