Определение №60457/16.08.2021 по дело №1900/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №.60457

    гр. София,16.08.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1900 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационни жалби на Д. М. Х., Н. М. М., Н. М. А., Х. М. И., М. И. Х. и Б. И. Х. срещу решение №126 от 13.01.2020 г. по в.гр.д.№5739/2018 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №2683 от 28.04.2018 г. по гр.д.№15658/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. М. Х., Н. М. М., Н. М. А., Х. М. И. и И. Х. Ю. /починал след постановяване на въззивното решение, като с определение по чл.227 от ГПК въззивният съд е конституирал М. И. Х., Б. И. Х., Н. М. М., Н. М. А. и Х. М. И., наследници на починалия/ срещу Гаранционен фонд искове по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените на всеки от ищците суми от по 100 000 лв. до сумите от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. И. Х., настъпила при ПТП от 07.12.2015 г., ведно със законната лихва от 19.11.2016 г. до окончателното изплащане.

    В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или в друга посока. 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка и следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това. 3. Когато съдът не възприеме заключението на вещото лице, следва ли да го прецени наред с останалите доказателства по делото и да изложи конкретни мотиви защо не го кредитира. 4. При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки. 5. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти. 6. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. 7. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлационните процеси. 8. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други подобни случаи за близък период от време. 9. Допустимо ли е въззивният съд да не уважи доказателствено искане по чл.266, ал.3 от ГПК за изслушване на всички поискани пред първоинстанционния съд свидетели, при положение, че приема показанията на изслушаните свидетели за недостатъчни с оглед броя на ищците. 10. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, застрахователните лимити в страната да се определят от нормативната евроинтеграция на България, а не от икономическия растеж и какво следва да се има предвид под нормативна евроинтеграция на България. Спрямо първите осем въпроса се поддържа наличие на селективното

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари