Определение №60456/10.08.2021 по дело №1791/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Друго

Анотация

Въпрос

Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ:
Бонка Йонкова, Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1791/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационни жалби на „Национална електрическа компания“ ЕАД ( „НЕК“ ЕАД) и на „Топлофикация Русе“ ЕАД срещу решение №444/19.02.2020г., постановено по в.т.д.№4854/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено решение №770/13.04.2018г. по т.д. №1034/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав, в обжалваната осъдителна част.

С влязло в сила определение №60120/03.06.2021г., постановено по настоящото дело (определението е съобщено на касатора на 14.06.2021г. и не е обжалвано в едноседмичен срок), е прекратено производството по касационната жалба на „Топлофикация Русе“ ЕАД.

В касационната жалба на „НЕК“ ЕАД се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, с която „НЕК“ ЕАД е осъдено да заплати на депозитаря по залог с вписване рег.№2013073101765 на Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.162 ЗЕ общо сумата 5 318 372.19лв. за доставена от „Топлофикация Русе“ ЕАД електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, е недопустимо, а при условията на евентуалност, че същото е неправилно. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдението, че ищецът „Мечел Карбон“ АГ не е доказал при условията на пълно и главно доказване качеството си на заложен кредитор, което води до недопустимост за ищеца да предявява чужди права на основание чл.26, ал.2 ГПК. Според касатора атакуваното решение е неправилно, тъй като решаващите изводи на въззивния състав са необосновани. Сочи, че ищецът не е установил наличието на валидно учреден залог доколкото в договора не е посочен размера на дължимите от залогодателя „Топлофикация Русе“ ЕАД суми, съобразно изискванията на чл.5 ЗОЗ. Отделно се твърди, че с договора за особен залог не е обезпечено претендираното вземане на ищеца, тъй като към датата на сключването му - 05.07.2013г., е бил прекратен договора за доставка на въглища от 30.12.2011г. като сумата от 18 805 049.22лв. въобще не е била дължима към 15.07.2013г., когато е подписано Приложение №7 към договора за доставка на въглища, създадено единствено с цел да се санира нищожността на договора за залог от 05.07.2013г. Оспорва се валидността на договора за залог в частта му, с която се учредява залог върху бъдещи вземания на „Топлофикация Русе“ ЕАД към „НЕК“ ЕАД по съображение, че договори между тези двете дружества не са били сключени към датата на договора за залог, респ. не са били сключвани и впоследствие. Излагат се доводи, че в заявлението за вписване на особен залог са вписани несъществуващи в договора за залог обстоятелства. Същевременно се сочи, че договорът за залог е сключен при липса на разрешение по чл.92, ал.1, т.3 от Наредба №3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, както и че договорът за особен залог не е влязъл в сила. На последно място се твърди, неоснователност на претенцията на ищеца за заплащане на ДДС върху издадените фактури, който данък не се включва на самостоятелно основание в заложеното имущество. Претендира се обезсилване на въззивното решение, респективно – неговата отмяна, и отхвърляне изцяло на предявените искове против „НЕК“ ЕАД с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 и чл. 280, ал.2 ГПК, предл.2 и предл.3 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението за вероятна недопустимост по см. на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК по съображенията, изложени в касационната жалба (посочени по-горе), се твърди, че атакуваното решение

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари