Определение №60453/13.07.2021 по дело №2000/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60453

    [населено място] ,13.07.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2000/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Ибербул „ЕООД против решение № 1371/26.06.2020 г. по т.д.№ 2839/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 642/05.04.2019 г. по т.д.№ 2448/2018 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Ибербул„ЕООД срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банки иск, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за присъждане сумата от 52 072,53 лева, представляваща законна лихва върху присъдената главница от 170 999,99 лева , на основание чл.23 ал.1 вр. с чл.4 ал.1 от ЗГВБ от 1998 г. / отм./, която главница е част от общата гарантирана сума от влог на ищеца в „КТБ„ АД /н./ , и която лихва се претендира за периода 21.11.2015 г. - 20.11.2018 г., к а к т о и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне претенцията за лихва върху същата главница за периода от предявяване на исковата молба – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, като не споделя даденото от съда тълкуване на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ /отм./ , според което разпоредбите визират и лихвите, включени в размера на гарантираната сума, като задължение на банката в несъстоятелност поради просрочие, начислени до отнемане на издадената й лицензия за банкова дейност от БНБ, а в приложното поле на чл.24 ал.2 ЗГВБ /отм./ остават лихвите, които Фондът евентуално би дължал на собствено основание. Оспорва и извода на съда, че не е налице сила на пресъдено нещо относно отговорността за забава на Фонда, независимо от уважаването на частичен иск с предмет гарантираното вземане и присъдена с решението по същия „законна лихва по чл.214 ал.2 ГПК„ – като материалноправна последица от предявяването на иска за главницата. Касаторът излага собствените си съображения за тълкуването на чл.4 ал.2 и чл.24 ал.1 от ЗГВБ / отм./, според които чл.4 ал.2 ЗГВБ има предвид възнаградителните лихви по влогове, начислени до обявяване решението на БНБ за отнемане лиценза на банката. Позовавайки се на чл.24 ал.1 ЗГВБ /отм./ , в който се урежда суброгирането на Фонда в правата на вложителите до размера на гарантираните суми и настъпване на суброгацията от датата на решението на БНБ за отнемане лиценза на банката, независимо дали към тази дата Фондът е извършил плащане по гаранцията към вложителите, касаторът счита, че нито чл.4, нито чл.24 от ЗГВБ /отм./ третират последиците от забавата на Фонда в изплащане на гарантираната част от влоговете, съответно не е налице изрична разпоредба изключващо отговорността му за забава. Касаторът акцентира на идентичното материалноправно основание на претенцията за обезщетение за забава, за периода след предявяването на иска за незаплатената част от главницата, с тази за предхождащ исковата молба период на забава – чл.86 ал.1 ЗЗД, а не процесуалната норма на чл.214 ал.2 ГПК, която урежда единствено процесуалноправната възможност за претендиране на тази лихва. Въззивното решение се сочи постановено в противоречие с практика на СЕС – решение по дело С- 571/16, както и в противоречие с чл.10 от Директива 94/19/ЕО относно гарантирането на влоговете, която има за цел да осигури бързо плащане на гаранцията на съответния вложител в рамките на три месеца от датата, на която компетентните органи извършат установяване неплатежоспособността на кредитната институция. Постигането на тази цел е възможно само ако задължението на Фонда, аналогично на всяко парично задължение, е скрепено с дисциплинираща гражданска санкция за забавено плащане, в случая – на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Незачитането на правните последици на уважения с влязло

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари