Определение №60452/13.07.2021 по дело №921/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60452

    гр. София, 13.07.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 921/2020 г., съобрази следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби на всяка от страните - ответници „Транскапитал„ЕООД и ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп„ - против решение № 2838/18.12.2019 г. по т.д.№ 5452/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 29.09.2015 г. по т.д.№5468/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото разпореждане е признато и допуснато изпълнението на решение № 2004/003207/13.03.2009 г. на Търговски съд – Авиньон , второ отделение , в частта му, с която „ Транскапитал„ЕООД и „ Булстрад „ АД са осъдени да заплатят солидарно на „Хелветия Асюрънс„ сумата от 65 500 евро – главница, ведно със законна лихва върху същата, считано от 11.06.2004 г. и 1 000 евро – разноски. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение , както следва :

    Касаторът „Транскапитал„ЕООД счита, че в противоречие с чл.117 ал.1 от Конституцията на Република България въззивният съд не е защитил правата и законните му интереси, като българско юридическо лице , осъдено в „задочен процес„ пред чуждестранен съд, за който не е уведомено, съгласно действащите разпоредби на българското законодателство. Съдът е следвало да съобрази, че дружеството е осъдено, без да има възможност да организира защитата си пред Търговския съд в Авиньон, тъй като не е получило молбата за иницииране на производството или призовка за същото, нито е получило постановеното решение, за да упражни правото си на жалба. Доколкото производството е било образувано преди присъединяването на Република България към ЕС – през 2004 г., т.е. преди 01.01.2007 г., според касатора Регламент № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела / насетне в текста на определението сочен като Регламента / не е бил приложим за него и призоваването му е следвало да се извърши в съответствие с разпоредбите на чл.4 ал.1 т.1 от КМЧП - разпоредба, уреждаща международната компетентност на българските съдилища, а не режим на призоваване / и чл.105 ГПК - разпоредба визираща общото правило за местна подсъдност на спора пред компетентен български съд, а не процесуални правила за призоваване. С оглед съдържанието на сочените разпоредби, настоящият състав намира, че твърдението е за компетентност на български съд, за разглеждане на спора. Наведен е и довод за липса на компетентност на търговския съд в Авиньон, основан на чл.12 от Регламента – искове на застраховател срещу застрахован, носител на права по застрахователна полица или бенефициент. Касаторът се позовава и на допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение – назначаване на експертиза, с експерт – действащ адвокат, за разясняване на френското законодателство. Тъй като задачата на експертизата, според касатора, предполага правни изводи, същият счита, че допускането й е в разрив с чл.195 ал.1 ГПК. Позовава се на липса на доказателства за получена от него призовка или молба за образуваното производство, както и на липса на доказателства за упълномощаването на негов процесуален представител по делото. намира необоснован от доказателствата извода на съда, че френският търговски съд е заседавал „в присъствие на страните „.Така намира, че спрямо него са били нарушени принципите на служебното начало / чл.7 ГПК / и за състезателност и равенство на страните в процеса / чл.9 ГПК /. Излага доводи за липса на предпоставки за признаване и допускане изпълнението на решението на френския съд, съгласно чл.117 т.1 и т.2 от КМЧП и за нарушение на чл.119 ал.2 и ал.3 КМЧП.Страната счита, че съдът е следвало да провери процесуалната правосубектност на ищеца Хелветия Асюрънс, доколкото доказателства за такава са представени към значително предхождащ подаването на молбата по чл.623 ПК момент. Позовава се и на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари