Определение №60452/02.08.2021 по дело №1706/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60452

    гр. София,02.08.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1706 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Д. Г. К., представляван от адв. Д. У. и адв. С. С., срещу решение № 1051 от 28.05.2020г. по гр.д. № 459/2020г. на САС, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5304 от 20.10.2017г., допълнено с решение № 4630 от 15.10.2018, двете постановени по гр.д. № 1/2017г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото основно първоинстанционно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против „УниКредит Булбанк” АД искове за установяване недействителност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт № 93, т. IV, рег. № 3057, дело № 651/2007г. на нотариус С. К. с район на действие РС – Разлог, на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет – липса на обремененото с ипотека право на строеж към момента на учредяване на ипотеката, както и предявените при условието на евентуалност искове за установяване на недействителност на договорната ипотека, учредена с посочения нотариален акт на основание чл.170 ЗЗД вр. чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет – неопределеност на частта от вземането, за чието обезпечаване се ипотекират процесните имоти и тяхното място в механизма на погасяването; установяване недействителност на договорната ипотека, учредена с горепосочения нотариален акт на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, по отношение на посочените в решението 11 самостоятелни обекта, както и осъдителен иск с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД за сумата 10 000 лева - причиняване на неимуществени вреди поради непозволена намеса в установени договорни отношения между касатора и кредитоискателя. С потвърденото допълнително първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора иск за установяване на недействителност на договора за учредяване на ипотека на основание чл.26, ал.2, т.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика към момента на учредяване на ипотеката по отношение на посочените обекти.

    Касаторът излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Сочи, че във въззивната си жалба е изложил оплаквания за дадена от първоинстанционния съд неправилна квалификация на предявения иск за недействителност на договора за ипотека, тъй като имотът при неговото възникване не е собственост на учредителя на ипотеката, като счита, че в случая е налице недействителност поради противоречие със закона – нарушение на чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вместо възприетата в решението квалификация по чл.26, ал.1, пред.1 ЗЗД – невъзможен предмет. Поддържа, че във въззивното производство е обърнал внимание на факта, че искът за липса на идентичност на имотите е бил оттеглен и производството по него е било прекратено с влязло в сила решение, и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, а не се е произнесъл по главния иск, с оглед на което делото е било изпратено на първоинстанционния съд за допълване на решението. Твърди, че с допълнителното решение първоинстанционният съд отново не се е произнесъл по предявения иск, а по иск за нищожност на основание чл.26, ал.2, т.2 ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика към момента на учредяване на ипотеката, с оглед на което в допълнителна въззивна жалба отново е посочил, че искът се основава на твърдението за липса на идентичност между собственика на имота при подписването на ипотечния договор и този, който е при неговото възникване. Сочи, че независимо от това въззивният съд недопустимо е разгледал и се е произнесъл по различен иск. Излага доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд по отношение на момента на възникване на ипотечното право

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари