Определение №60451/02.08.2021 по дело №1698/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60451

    гр. София, 02.08.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1698 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „МК ТРАНСИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, представлявано от адв. М. Д., срещу решение № 559 от 04.03.2020г. по т.д. № 4816/2019г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 128 от 22.07.2019г. по т.д. № 113/2018г. на Окръжен съд - Враца. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Завод за хартия – Белово” АД и „Пикадили” ЕАД /н/ иск за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност вземания на „Завод за хартия – Белово” АД срещу „Пикадили” ЕАД /н/ в размер на 545 995,17 лева.

    Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му, че задълженията на длъжника не са били индивидуализирани, доколкото продажба на стоки – хартиени изделия по представените фактури не са били осъществени, за тях липсват заявки, които да са уговорени с дата на доставка и място, а част от фактурите са с дати след изтичане на срока на договорите, представени по делото, както и възражението, че липсва постигнато съгласие по основни елементи на всеки отделен договор за доставка и липсват и реални доставки на стоките по фактурите. Излага съображения, че ползването на данъчен кредит по процесните фактури от длъжника му е непротивопоставимо и позоваването на това обстоятелство и на осчетоводяването на фактурите не е достатъчно да се докаже в условията на пълно и главно доказване съществуването на предявеното вземане на ответника. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и възражението му за липса на връчване на длъжника на издадените фактури и за приемане на същите. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа на равенство на страните, като е придал висока доказателствена стойност на представените от ответника фактури, макар да не са подписани от представител на длъжника, а е дискредитирал представените протоколи за прихващане, защото не били подписани от длъжника.

    В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

    1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а отхвърля други? Във връзка с поставения въпрос касаторът повтаря доводите си необсъждане от въззивния съд на направените от него възражения и поддържа, че по този начин е допуснато нарушение на практиката на ВКС, обективирана в решение № 223 от 19.06.2013г. по гр.д. № 1006/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 23 от 02.02.2018г. по гр.д. № 920/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 63 от 28.06.2019г. по гр.д. № 2296/2018г. на ВКС, ГК, II г.о.

    2. В производството по оспорване на вземания по реда на чл.694, ал.3 ТЗ противопоставимо ли е на оспорилия вземането кредитор признание на дълга /на каквото е приравнено завеждането на фактурата в счетоводството на купувача и ползването на данъчен кредит/ от страна на несъстоятелния длъжник? Касаторът счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

    Ответникът „Завод за хартия - Белово” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че: 1/

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари