Определение №60450/02.08.2021 по дело №1192/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    10

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №60450

    гр. София,02.08.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1192 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ЕКО – ТИТАН” ЕООД, представлявано от адв. П. А., срещу решение № 1832 от 18.07.2019г. по т.д. № 896/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 41 от 31.10.2018г. по т.д. № 6/2018г. на Окръжен съд – Видин, ТО в частта, с която касаторът е осъден да заплати на [община] на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата над 132 737,82 лева до 302 916,41 лева, представляваща платена сума от [община] на „Еко Титан” ЕООД без основание в периода от 01.01.2002г. до 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане.

    Касаторът излага оплаквания за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, както и за неговата неправилност поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че решението е постановено по нередовна искова молба, която не отговаря на императивните изисквания на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК. В тази връзка твърди, че с обща искова молба ищецът е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване множество искове с правно основание чл.55 ЗЗД, без да е посочена цена на всеки иск, без да са индивидуализирани размерът, датата на извършените без основание плащания, по коя издадена от ищеца фактура е извършено съответното плащане и претендира ли се връщане и на каква част от платеното по всяка от фактурите, не се сочи по кой от анексите, чиято нищожност се твърди, е извършено съответното плащане, не се сочи кое плащане при коя от възможните хипотези на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД е извършено. Сочи, че при множество предявени искове, е налице един единствен петитум, с което се създава противоречие между обстоятелствената част и петитума. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е подложил на самостоятелна оценка и анализ доказателствата по делото и не е изложил мотиви в тази връзка. Твърди, че не са обсъдени представените по делото влезли в сила между страните съдебни решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листове по т.д. № 32/2015г. на ВОС, по гр.д. № 27/2015г. на РС – Белоградчик, по гр.д. № 392/2015г. на РС – Белоградчик, по гр.д. № 362/2015г., по т.д. № 379/2015г. на ВОС и не са зачетени по смисъла на чл.297 ГПК тези съдебни решения; че въззивният съд не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност и не е анализирал представените по делото платежни нареждания, в противен случай е щял да установи, че вземанията за платени без основание суми преди 16.02.2013г. са били погасени по давност; че не е обсъдил допълнителното споразумение от 30.12.2015г. във връзка с договора от 18.11.2008г. във връзка с §4, ал.2 от Наредба № 6 от 28.07.2013г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци във връзка с Националния план за управление на отпадъците; че въззивният съд не е назначил допълнителна съдебно-счетоводна експертиза във връзка с възражението за погасителна давност и зачитането на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд за нищожност на споразумението от 30.12.2015г., като сочи, че е била налице хипотезата на чл.43, ал.2, т.4 от ЗОП /отм./ във връзка със закриване на общинското депо в [населено място] и пускането в експлоатация на регионалното депо в [населено място] по силата

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари