Определение №60449/02.08.2021 по дело №601/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    16

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60449

    гр. София, 02.08.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 601 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., представляван от адв. Г. А., срещу решение № 2577 от 22.11.2019г. по т.д. № 1461/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 2346 от 26.11.2018г. по т.д. № 2120/2017г. на СГС, ТО, VI-4 състав и касаторът е осъден да заплати на Столична община разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против Столична община искове с правно основание чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, с които се иска да се установи, че СО е нарушила авторските права на касатора върху Монумент „Централен пластичен паметник България 1300 години” чрез действия по сезиране, свикване и провеждане на заседание на СОС, на което е прието решение № 842 от 18.12.2014г. за демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи от архитектурно-художествен синтез „1300-та години България”; действията в изпълнение на това решение на СОС по изготвяне на техническо задание и възлагане на конструктивна експертиза за строително-монтажни работи на архитектурно-художествен синтез „1300-та години България” от 03.06.2016г. и по приемане на изготвена от „УАСГ ЦНИП” ЕООД техническа експертиза от м.07.2016г. относно премахване на паметник „1300 години България”, парк НДК; действия по сключване на договор от 28.06.2017г. между Столична община и действията по сключване на договор от 28.06.2017г. между СО и „Софинвест” ЕООД за възлагане на цялостен демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи на архитектурно-художествен синтез „1300-та години България”.

    Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е съобразил, че с молбата за поясняване и допълване на исковата молба изрично е направено искане за осъществяване на косвен съдебен контрол не само на решение № 842 от 18.12.2014г. на СОС, но и на други актове, в това число на заповедта за премахване на паметника с правно основание чл.195 ЗУТ, и не се е произнесъл по надлежно въведени в предмета на делото въпроси, както и не се е произнесъл по възражението за отсъствие на пълнота и комплектност на представените документи по административните преписки от страна на СО. Излага съображения, че въззивният съд погрешно е приложил и тълкувал материалния закон, в резултат на което е приел, че субективните авторски права, придобити по ЗАП, могат да бъдат погасени/ограничени по ЗАПСП. Поддържа, че липсва правна норма, която да разграничава придобитите субективни права по естество, характер, предмет и обект. Счита за лишено от правна обосновка тълкуване, според което по силата на нов закон се осъществява юридическо преобразуване на един обект на авторско право /произведение на монументалното изкуство/ в друг обект /произведение на архитектурата - §2, т.9 ЗАПСП/, трансформиране чрез прекратяване/погасяване/заличаване на съществуващо колективно авторско право по чл.11 ЗАП /отм./ върху „произведение на изкуството” и чрез превръщането му в индивидуално субективно право на автор на архитектурен проект върху „произведение на архитектурата” по силата на новелата на чл.12, ал.2 ЗАПСП /обн. ДВ, бр.25/25.03.2011г./ и създаване на правна възможност за трето лице да бъде погасено едностранно едно субективно авторско право чрез упражняване на потестативно субективно право на собственика на обекта да унищожи произведение на изкуството, явяващо се обект на авторските права, логически съчетано с нормата на §6, ал.2 ПЗР на ЗАПСП. Излага и съображения за допуснато от въззивния съд неправилно тълкуване и прилагане на нормите на чл.17, ал.1, т.9 ЗМСМА, на чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА, на ЗС и на специалните правни норми на СО

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари