Определение №60448/12.07.2021 по дело №679/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60448

    гр. София, 12.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 679 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Дом Стара планина“ АД, [населено място], общ.Л., срещу решение № 2639/29.11.2019г., постановено по т.д. № 1136/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2410/18.12.2017г. по т.д. № 1427/2017г. на Софийски градски съд са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ поради противоречие с чл.59, ал.5 ЗБН: прихващане за сумата 348 000 лв., извършено от касатора с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г. и уточнено с изявление с вх. № 11579/11.11.2014 г., както и прихващане за сумата 20 099 лв., извършено с изявление с вх. № 9736/24.10.2014 г., по иск, предявен от Ангел Н. Донов и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД /н./ срещу „Дом Стара планина“ АД.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.

    Ответникът – синдиците на „КТБ“ АД /н./ оспорват жалбата.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 22.12.2009г. между „КТБ“ АД и „М И Б“ ООД, чийто правоприемник е касатора, е сключен договор за банков кредит. Договорът е изменян с няколко анекса и на 19.10.2012г. между страните е установено в анекс № 4, че дължимата главница е в размер на 630498 лв., която кредитополучателят е следвало да заплати до 20.06.2018г. На 03.01.2011г. между „КТБ“ АД и П. М. е сключен рамков договор за платежни услуги на потребители, а с анекс към него от 19.07.2012г. е открит безсрочен депозит. На 23.10.2014г. касаторът и П. М. са сключили договор за цесия, с който М. е прехвърлил свое вземане към банката в размер на 348000 лв. Цедентът е уведомил банката за прехвърленото вземане съгласно чл.99 ЗЗД на 24.10.2014г. На 03.02.2011г. между банката и Я. М. е сключен рамков договор за платежни услуги на потребители, а с анекс към него от същата дата е открит безсрочен депозит. На 23.10.2014г. касаторът и Я. М. са сключили договор за цесия, с който М. е прехвърлила свое вземане към банката в размер на 20200 лв. Цедентът е уведомил банката за прехвърленото вземане съгласно чл.99 ЗЗД на 24.10.2014г. С Изявление вх.№ 9736/24.10.2014г. касаторът е направил пред банката прихващане чрез предсрочно частично погасяване на сумите от 348000 лв. и 20200 лв. за задължения по договора за кредит от 22.12.2009г. С Уточнение вх.№ 11579/11.11.2014г. касаторът е посочил произхода на вземането от 348000 лв., предвид допусната техническа грешка в договора за цесия, която е била отстранена с анекс без дата.

    Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че към момента на извършените прихващания е действала редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН преди изменението й с ДВ бр.98/28.11.2014г. С разпоредбата на П..8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/13.03.2018г. е въведено изменение, като е предвидено, че нормата на чл.59, ал.5 ЗБН се прилага от 20.06.2014г. Прието е, че единствено в правомощията на Конституционния съд е да се произнесе по противоконституционността на закон, както и че липсва оправомощаване на правораздавателните органи да

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари