Определение №60447/28.07.2021 по дело №1991/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60447

    гр. София,28.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1991 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД срещу решение №11483 от 10.07.2020 г. по в.гр.д.№1790/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №257 от 04.01.2020 г. по т.д.№3146/2017 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД срещу Гаранционен фонд искове по чл.499, ал.5 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 756 291.40 лв., законната лихва върху тази сума от датата на иска – 17.11.2017 г. и претенцията за мораторна лихва в размер на 6946.54 лв.

    В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.236, ал.2, вр. чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя за това, че съгласно КЗ и Вътрешните правила на Съвета на бюрата, НББАЗ не може да бъде краен платец и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми на чл.499, ал.5, вр. чл.515 от КЗ и чл.59 от ЗЗД. 2. Елемент ли е от фактическия състав на иска по чл.499, ал.5 от КЗ спрямо Гаранционен фонд, възникването на спор в хода на уреждане на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата, когато узнаването на обстоятелството, че платеното обезщетение е чужд дълг, е станало след извършване на плащане на обезщетението на увреденото лице, чрез едностранно усвояване от НББАЗ на банковата гаранция, дадена от застрахователя. 3. Обвързан ли е въззивният съд, с оглед възражението на ищеца за нищожност на процесния застрахователен договор поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, предвид дадените разяснения в ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да разгледа и да се произнесе по възражението на застрахователя на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и представлява ли същата, установена в публичен интерес, материалноправна норма. 4. Следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуални нарушения на първоинстанционния съд в случай на неправилно очертан предмет на спора /грешна правна квалификация, довела до неразглеждане на иск за нищожност на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД/ въпреки изричното му въвеждане и направени доказателствени искания в тази насока и неправилно разпределена доказателствена тежест. Поддържа се, че въпроси първи, трети и четвърти са решени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на всички въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

    Ответникът по касация Гаранционен фонд изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наведените доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение са свързани с твърдението, че съдът правилно е възприел установената по делото фактическа обстановка, но е направил неправилни изводи по отношение на НББАЗ и неговото качество на платец, както и по отношение на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари