Определение №60446/27.07.2021 по дело №1933/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    14

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60446

    [населено място], 27.07.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1933 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    Касационният жалбоподател „Първа инвестиционна банка“ АД обжалва решение № 1477/7.7.2020 г. по т.д. 4674/19 г. по описа на Апелативен съд – София, ТК, 15 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1043 от 7.6.2019 г. по т.д. 2820/17 г., с което е осъдена „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на „Кента Омуртаг“ Ад, [населено място] сумата от 184 151,70 лв, представляваща общата стойност на три неразрешени платежни операции, наредени на 06.10.2015 г. чрез достъп до виртуален банков клон от разплащателна сметка IBAN BG 70FINV915010UB473547, с получатели: „Октори XVIII“ ЕООД (91 745,80 лв,), „Д. К. К.“ ЕООД (73 155,90 лв) и А. О. М. (19 250 лв), ведно със законната лихва от 3.10.2017 г. до погасяването, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 36 130 лв представляваща лихва за забава върху сумата от 184 151,70 лв за периода 28.10.2015 г. до 2.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 17 534,04 лв, разноски, като решението е постановено при участие на третите лица помагачи „Октори XVIII“ ЕООД, „Д. К. К.“ ЕООД и А. О. М..

    Въззивното решение било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Излага съображения за нарушения на чл. 269 и чл. 272 от ГПК. Също така излага съображения за извършено от въззивния съд нарушение на чл. 154 от ГПК. При постановяване на съдебното решение, съдът бил допуснал разместване на доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 56 от ЗПУПС (отм.), като неправилно не било възприето установеното от първата инстанция, че няма да се прилагат правилата на чл. 56 от ЗПУПС. Изрично счита, че след като не е потребител, ищецът следва да докаже неразрешения характер на платежните операции, т.е. че ищецът не я е наредил и не е дал съгласие за изпълнението й по уговорените между него и Банката ред и начин.

    В нарушение на чл. 202 от ГПК било тълкувано превратно и дописвано заключението на вещите лица. Вещите лица отговаряли на въпроси, които не са им задавани и съдът бил обсъдил заключение на вещо лице, което не било в отговор на поискана от страните и допусната от съда задача.

    Не били обсъдени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.

    Въззивният съд бил излязъл извън обхвата на дължимата проверка. В доклада на първоинстанционния съд било указано, че в тежест на ищеца е да установи изключване приложението на чл. 56, ал. 1 ЗПУПС вр. чл. 48, ал. 2 ЗПУПС. Но във въззивното решение било прието, че ответникът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че всяка една от оспорените от ищеца 3 платежни операции е надлежно разрешена. В този случай е следвало въззивният съд да му даде възможност да събере доказателства.

    Решението било постановено в противоречие с материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК. Не бил приложен чл. 53, т. 2 от ЗПУПС отм за уведомяване незабавно на банката. Не било нужно време на титуляра да установи неразрешения характер на операцията.

    Излага подробни съображения за установените според него факти, че искът е неоснователен.

    Неправилно въззивната инстанция била приела, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми доставчика на платежни услуги за твърдяната неразрешена употреба на платежния инструмент след узнаването.

    Значителна била загубата за уведомяване.

    Неправилно било прието, че банката не е осигурила недостъпност на персонализираните

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари