Определение №60445/12.07.2021 по дело №1904/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60445

    гр. София, 12.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1904 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Царски извори“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 32/13.03.2020г., постановено по в.т.д.№ 26/2020г. от Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 368/10.10.2019г. по т.д.№ 385/2017г. на Бургаски окръжен съд за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца „А. Инвест Груп“ ЕООД, [населено място], сключената между ответниците „Царски извори“ ЕООД и „Бридж Инвестмънт“ ЕООД, [населено място], сделка по нотариален акт № 18, том ІІ, рег.№ 3309, дело № 191 от 28.10.2016г. на нотариус С. И., по силата на която „Царски извори“ ООД е учредило договорна ипотека в полза на „Бридж Инвестмънт“ ЕООД по отношение на 54 недвижими имота, описани в диспозитива на решението.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

    Ответникът „А. Инвест Груп“ ЕООД оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за производството пред ВКС.

    Ответникът „Бридж Инвестмънт“ ЕООД не взема становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационното обжалване предвид цената на иска. Цената на иска е определена в размер на 44571,40 лв. (определение № 3266/18.05.207г. на Бургаски районен съд, пред който първоначално е била депозирана исковата молба). Определението не е обжалвано и цената е правилно определена с оглед на атакуваната с иска една правна сделка.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска „А. Инвест Груп“ ЕООД е бивш съдружник в „Царски извори“ ООД, който с предизвестие, получено от дружеството на 01.09.2016г., е направил изявление за прекратяване на участието си. С нотариален акт от 28.10.2016г. дружеството „Царски извори“ ООД е учредило ипотека върху 54 недвижими имота в полза на „Бридж Инвестмънт“ ЕООД, който също е съдружник в „Царски извори“ ООД. Ищецът основава качеството си на кредитор на дружеството „Царски извори“ ООД със съществуващо вземане на основание чл.125, ал.3 ТЗ за уреждане на имуществените отношения вследствие на прекратяване на участието му и с вземане, произтичащо от връщане на направени в дружеството допълнителни парични вноски. Решаващият състав на Бургаски апелативен съд е изложил съображения, че вземането на ищеца на основание чл.125, ал.3 ТЗ възниква от момента на прекратяване на участието на съдружника, което в случая настъпва с изтичането на тримесечния срок на предизвестието, или на 01.12.2016г. Възражението на дружеството – настоящ касатор, че вземането възниква с вписване на изключването на съдружника в търговския регистър е счетено за неоснователно предвид ясната законова разпоредба, както и че имуществените отношения с напусналия съдружник следва да се уредят по счетоводен баланс, съставен към края на месец декември 2016г. За неоснователно е счетено и възражението, че вземането за връщане на предоставените допълнителни парични вноски не възниква преди решение на дружеството за това. Въззивният съд се е основал на дадените разяснения в ТР № 2/09.07.2019г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, според които изискуемостта на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, не е предпоставка за основателността на предявения от него П. иск, а при решаване на делото следва да се изходи от положението, че вземането съществува, ако то произтича от посочените факти, тъй като предмет на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари