Определение №60444/27.07.2021 по дело №1983/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 60444

    гр. София, 27.07.2021 г.

    гр. София,

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    при участието на секретаря

    като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1983 по описа за 2020 година.

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    Касационният жалбоподател Г. Г. С. чрез адв. Х. Р. К. обжалва решение № 136 от 09.07.2020 г. по в.т.д. 136/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска му срещу ЗД „Бул инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, настъпили в пътно-транспортно произшествие за разликата над 70 000 лв до 130 000 лв.

    Излага съображения за нарушение на материалния закон, конкретно на нормата на чл. 52 от ЗЗД, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Счита, че не са оценени всички средни и леки телесни повреди, довели до силни и продължителни болки и страдания. Следвало да се направи преценка, съответно на нормата на чл. 52 от ЗЗД, като се приложат критериите за определяне на обезщетението по справедливост. Следвало да се оценят всички белези по глава, тяло, видими от разстояние, които влияели на начина, по който се възприема, както и начинът, по който обществото го възприема, което предвид младата му възраст водело до занижено самочувствие. Ищецът продължавал да посещава офталмолог, тъй като имал увреден зрителен нерв, като към настоящия момент зрението му било влошено. Виждал като през мрежа, което налагало носене на очила. Освен това имали психически преживявания, отразили се на неговото емоционално състояние. Нямал пълно възстановяване.

    Твърди наличие на съществено процесуално нарушение, основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – не били обсъдени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.

    Решението било необосновано – основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Не били съобразени данните по делото. Не били оценени всички травми.

    Моли да се отмени решението за разликата над присъдения размер от 70 000 лв и вместо него да се присъди обезщетение в размер на 130 000 лв.

    В изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

    1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС 4/68 г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение, а не само да бъдат изброени уврежданията? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в нарушение на ППВС 4/68 г., с което обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

    2. Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита лимита без реално да се обсъди размера и значението му? Счита, че е налице допълнителното основание, предвидено в чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, като въззивният съд бил се произнесъл в противоречие с решение № 83 от 6.7.2009 г. по т.д. 795/08 г, 2 ТО, решение № 1 от 26.3.2012 г. по т.д. 299/11 г. 2 ТО, решение № 157/11 г., 1 ТО на ВКС.

    3. Нарушен ли

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари