Определение №60442/08.07.2021 по дело №1735/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60442

    гр. София, 08.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1735 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Георги К. П., гр.София, срещу решение № 555/04.03.2020г., постановено по т.д.№ 5782/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4845/28.06.2019г. по гр.д.№ 8193/2017г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Джи Ай Груп“ ЕООД, гр. София, иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 165193,15 лв. по запис на заповед от 02.02.2015г. с падеж на 30.04.2016г.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „Коя страна носи доказателствената тежест при издаване на частен документ от страна на търговско дружество чрез неговия органен представител – дружеството издател на документа или бенефициерът по него?“. Въведено е и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивния акт.

    Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е разгледал иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед от 02.02.2015г. с издател ответникът по иска и по жалбата – „Джи Ай Груп“ ЕООД и поемател ищецът по иска – настоящ касатор. Записът на заповед е подписан от управителя Георги П., който от името на дружеството е поел задължение да заплати парична сума на себе си като физическо лице. Ответното дружество е въвело в процеса възражение относно достоверността на датата на съставяне на записа на заповед като документ (02.02.2015г.) с твърдение, че същият е издаден, след като П. е заличен като управител на дружеството на 06.03.2015г. По делото е представено и споразумение от 02.02.2015г., по силата на което дружеството се е задължило да върне на ищеца сумата от 88124 евро или нейната левова равностойност до 30.04.2015г., което задължение е обезпечено със запис на заповед. Споразумението е подписано от Георги П. и за двете страни и е оспорено от ответника на същите основания като тези по записа на заповед.

    Съставът на Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест по направеното оспорване на действителността на датата на записа на заповед и с определение от 20.01.2020г. е указал на ищеца П., че негова е тежестта да докаже достоверността на датата на съставяне на представените запис на заповед от 02.02.2015г. и споразумение от 02.02.2015г. или да докаже, че те са съставени в периода на неговата законна представителна власт спрямо ответното дружество. В мотивите на обжалваното решение е прието, че подобно доказване не е проведено. Представените по делото други писмени доказателства, както и показанията на разпитания свидетел, не установявали съществуването нито на записа на заповед, нито на споразумението към дата 02.02.2015г. Формираният извод е, че записът на заповед е подписан от ищеца като управител на ответното дружество при липса на представителна власт и е в състояние на висяща недействителност. Липсата на потвърждаване от ответното дружество (по чл.42, ал.2 ЗЗД или по чл.301 ТЗ) е дала основание на апелативния съд са приеме, че менителничното вземане не е възникнало и да отхвърли

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари