Определение №60441/02.06.2021 по дело №523/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60441

    гр. София, 02.06.2021 г.

    В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като разгледа докладваното от съдията Любка Андонова гр. д. № 523 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по две касационни жалби : на ищеца по делото – А. А. С. и на ответника - Прокуратурата на РБ. Жалбите са подадени срещу решение № 1412 от 01.07.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2208/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.

    Ищецът А. А. С. обжалва въззивното решение в частта, с която предявения от него иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 8 000 лв до пълния предявен размер.Поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се допускането му до касационен контрол в обжалваната част, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.

    Ответникът Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на А. А. С. сумата 8000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение.Поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон и е необосновано. Иска се допускането му до касационен контрол, частичната му отмяната и постановяване на друго, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

    Касаторът-ищец не взема становище по жалбата на противната страна.

    Касаторът-ответник не взема становище по жалбата на противната страна.

    Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което са процесуално допустими.

    С обжалваното въззивно решение е прието, че на ищеца е повдигнато незаконно обвинение, като същият е привлечен като обвиняем за извършено на неумишлено престъпление в сферата на транспорта, подведено под състава на чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, наказуемо с „лишаване от свобода от две до шест години“. Наказателното производство е продължило от 2010 г. до 27.04.2016 г., като този период надхвърля разумния срок за приключване на подобен наказателен процес. Вследствие на тези обстоятелства ищецът е претърпял неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че с оглед преживените от С. негативни изживявания и здравословни усложнения, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, възрастта на пострадалия /65 години/, и при отчитане на икономическите условия в страната, справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв.

    По жалбата на касатора-ищец.

    В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към подадената от ищеца А. А. С. касационна жалба е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК без да е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В съответствие с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по, ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари