Определение №60441/26.07.2021 по дело №2334/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60441

    София, 26.07.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2334/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Алекс - 5“ ЕООД –гр.София, срещу решение №132 от 06.07.2020г., постановено по в.т.д.№789/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №813/ 26.09.2019г. по т.д.№1180/2017г. на Варненски апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от „Алекс - 5“ ЕООД срещу ответника „Голд Корпорейшън“ ООД евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД и чл.30 ЗЗД.

    В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдението за недопустимост на въззивното решение е обосновано с липсата на произнасяне от апелативния състав по оплакването във въззивната жалба да недопустимост на решението на първата инстанция, респ. по оплакванията за неговата неправилност. Според касатора съдът е игнорирал възраженията на въззивника, приемайки, че събраните по делото доказателства са неотносими към спорните по делото въпроси относно нищожността на договора за спогодба в частта му относно поетото парично задължение в размер на 145 000 евро. Отделно се поддържа, че въззивният съд превратно е интерпретирал твърденията на ищеца в допълнителната искова молба за липсата на житейско основание за поемане на допълнителното парично задължение. Излагат се доводи, че в случая не е постигано съгласие касаторът за получи търговски заем с лихвоносно задължение за връщането му, като уговорката е била предоставените средства да се изразходват изцяло за закупуване на жилища по указание на свързани с ответника дружества ( т.е по прикрит договор за поръчка), след което отчетът е включвал прехвърляне на собствеността на тези жилища на трети лица, посочени от ответното дружество. Според касатора въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, посочвайки, че извън процесуалните нарушения, обуславящи недопустимост, нарушение е и фактът, че съдията С. (който вече се е произнесъл с определение по валидността на спогодбата), е следвало да си направи отвод и да не участва във въззивния състав. Твърди се също, че въззивното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като сключването на договор при наличен договор със същия предмет, който погасява задължението изцяло, е лишено от основание по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. На последно място се сочи, че решението по евентуалния иск за унищожаване на договора на основание чл.30 ЗЗД е постановено при тенденциозно тълкуване и оценка на събраните по делото доказателства, като се акцентира, че от свидетелските показания и от получения СМС се установява по несъмнен начин наличието на заплаха при формулира волята на управителя на дружеството-касатор. Претендира се отмяна на обжалваното решение, уважаване на исковете, предявени като евентуални, и присъждане на разноски в полза на касатора за всички съдебни инстанции.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.2, предл.2 и ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън доводите на вероятна недопустимост на въззивното решение (аналогични на тези в касационната жалба, посочени по-горе), касаторът е формулирал следните правни въпроси с твърдение, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно:

    1.„Длъжен ли е въззивният съд на основание чл.269 ТПК да обсъди доводите по въззивната жалба за недопустимост и съответно за неправилност на първоинстанционното решение или може ведно с изводите на първоинстанционния съд да ги обяви за неотносими към спора и така да потвърди отхвърлянето на иска без да обсъжда и дава какъвто и да било отговор както на доводите по въззивната жалба, така и на доводите на ищеца за основателността на предявените искове?“ .

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари