Определение №60439/02.06.2021 по дело №979/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    1

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60439

    гр.София, 02.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

    деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

    ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 979/ 2021 г.

    за да постанови определението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12240 от 03.11.2020 г. по гр.д.№ 2004/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 7873/ 2014 г. и по този начин „Юробанк България” АД е осъдено да заплати на Н. С. С. сумата 98 000 лв, представляваща стойност на извършена на 17.07.2013 г. неразрешена платежна операция от сметка на Н. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 7 855 лв – обезщетение за забава за периода 12.08.2013 г. – 05.06.2014 г., както и разноските по делото. Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на страната на „Юробанк България“ АД – С. Т. А., С. Т. А., С. В. И., К. А. С. и Н. Д. С..

    Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: каква е доказателствената сила по отношение на третите лица на нотариалното удостоверяване на подписа на документ, с който едно лице упълномощава друго за извършване на определени действия; какъв е обхвата на грижата на добрия търговец – банка при извършване на проверка за автентичността на пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което неин клиент оправомощава трето лице да се разпорежда със собствените му вземания спрямо банката и ако това пълномощно е редовно от външна страна, може ли преди оборване на доказателствената му сила по надлежния ред на банката да се вменява задължение да опровергава доказателствената му сила; какви са пределите на обективната отговорност на доставчик на платежни услуги по ЗПУПС при извършване на неразрешена операция, ако същата е осъществена въз основа на измама от пълномощник на наредителя с неистинско пълномощно; допустими писмени доказателства в гражданското съдопроизводство ли са документи по водено досъдебно производство и за задължението на съда, ако те индицират измама, да уважи исканията за събиране на доказателства за нея; при спор за възстановяване на сума, изплатена вследствие неразрешена платежна операция, допустимо ли е да се разпита получателят на сумата относно основанието на плащането. Касаторът счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, евентуално - че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

    Ответната страна Н. С. оспорва жалбата като поддържа, че формулираните от касатора въпроси са неотносими към правните разрешения на въззивния съд, както и че касаторът обосновава приложното поле на т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК със съдебни актове, които не съставляват практика по смисъла на цитираната разпоредба или не са постановени при сходни обстоятелства. Излага и съображения, че въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и по правилността на обжалваното решение.

    Третите лица – помагачи С. Т. А., С. Т. А., С. В. И., К. А. С. и Н. Д. С. не вземат становище.

    Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

    Въззивният съд е приел за установено, че ищецът и ответникът били в договорни отношения, породени от три броя договори за банкови сметки. Първият от тези договори бил сключен на 13.12.2001 г. и с него ищецът открил при ответника разплащателна сметка при действието на общи условия. При сключването на този договор ищецът предоставил на банката спесимен. На 14.05.2008 г. ищецът сключил с ответника договор за откриване на спестовна сметка „М.” в евро, като страните се съгласили, че теглене и преводи на суми от сметката се извършват след представяне на документ за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари