Определение №60439/07.07.2021 по дело №1931/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60439

    гр. София, 07.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1931 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на М. К. К., [населено място], срещу решение № 37/21.04.2020г., постановено по т.д.№ 39/2020г. от Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 436/18.11.2019г. по т.д.№ 540/2018г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на исковете на касатора против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], за заплащане на сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на брат му Л. К. К., ведно със законната лихва от 15.02.2015г.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

    Ответникът не взема становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложени са съображения, че по делото не е установено съществуването на житейска ситуация, надхвърляща обичайните отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между двамата братя. При анализа на събраните по делото гласни доказателства е посочено, че част от показанията на разпитаната свидетелка са бланкетни и лишени от фактическа съдържателност, или непълни – няма детайли относно здравословното състояние на увредения, а в друга част – представляват оценка и мнение на свидетелката, а не пресъздават конкретни факти и обстоятелства.

    Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

    На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е формулирал девет правни въпроса, от които шест са свързани с критериите за преценката на съда относно наличието на „изключение“ по смисъла на ТР № 1/2016г. и два – със задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с посоченото тълкувателно решение по материалноправните въпроси, а процесуалните въпроси са свързани с обсъждането на събраните по делото доказателства, обусловили изводите на въззивния съд. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е въведено с довод за нарушаване на принципа на справедливостта, предвид отказа на съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди.

    Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК материалноправни въпроси следва да се обобщят като въпрос относно критериите за определяне наличие на трайна и дълбоко емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, материално легитимирани да

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари