Определение №60437/07.07.2021 по дело №1840/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60437

    гр. София, 07.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1840 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 184/30.06.2020г., постановено по в.т.д.№ 125/2020г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 709/23.12.2009г. по т.д.№ 580/2019г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне като неоснователен на иска на касатора по чл.231, ал.3 ДОПК за прекратяване на „Амелекс 1“ ЕООД, [населено място].

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е при изпълнение, насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му да бъде предявен от публичния изпълнител след вписване на запора и без да се спазват изискванията по чл.96, ал.1 ТЗ, без връчване на изявлението за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството, каквато възможност дава чл.517, ал.4 ГПК?“.

    Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание по чл.231, ал.3 ДОПК. Срещу длъжника К. Г. К. е образувано изпълнително дело за публични вземания, установени с наказателни постановления. С постановление на публичния изпълнител е наложен запор върху притежавания един дружествен дял от длъжника в ответното дружество с ограничена отговорност. Ищецът е твърдял, че на 20.03.2018г. е връчил на дружеството изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, както и че тримесечният срок, в който, ако не бъдат погасени публичните задължения или не се заплати припадащата се на съдружника част от имуществото на дружеството, определена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ще предяви иск за прекратяването му, е изтекъл на 20.06.2018г. Апелативният съд е изложил съображения, че за уважаване на иска на публичния изпълнител по чл.231, ал.3 ДОПК трябва да са установени кумулативно следните предпоставки: наличие на публично вземане по висящо изпълнително дело, наложен запор върху дружествените дялове на длъжника, получено от дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изтекъл тримесечен срок от получаване на това изявление. Изявлението за прекратяване от 20.03.2018г. е изпратено на два електронни адреса. На електронния адрес на дружеството, вписан в търговския регистър, електронното съобщение не е отворено, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.30, ал.6 ДОПК за редовно връчване. Второто електронно съобщение е отворено на 20.03.2018г., но ответникът е оспорил факта това да е негов електронен адрес за получаване на кореспонденция. Обстоятелството, че този втори адрес е записан от ищеца в електронната му система, е счетено за недостатъчно за формиране на извод за уведомяване на ответното дружество. Ищецът по иска е посочил, че този адрес се съдържал в заявление за издаване на ПИК, но не е доказал този факт, както и факта кое е лицето, което притежава посочения електронен адрес, още по - малко дружеството изрично да е заявило съгласие да получава съобщения на този адрес. Липсата на редовно връчване на изявлението за прекратяване на участието на длъжника в дружеството е обусловило крайния резултат от спора за отхвърляне на иска.

    Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

    Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари