Определение №60437/20.07.2021 по дело №1258/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60437

    Гр. София, 20.07. 2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.03.2021 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

    т. д. № 1258/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби срещу решение № 209/21.01.2020 г. по в.гр.д.№ 3073/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, както следва:

    Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място], чрез процесуален пълномощник, обжалва решението в частта, с която, след частична отмяна на решението по гр.д.№ 9956/2014 г. на СГС, І-19 състав, е осъден да заплати на Ю. Х. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

    Ищецът Ю. Х. С., чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му по чл.288 ал.1 т.2 б.А КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.05.2011 г., за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 600 000 лв.

    В касационната жалба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД се сочи, че решението в обжалваната му част е необосновано и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се развиват подробни съображения. Моли се същото да бъде отменено като неправилно и искът да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските за въззивната и касационната инстанция.

    Искането за допускане на касационно обжалване се прави на основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ При наличие на „случайно деяние“, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, респективно Гаранционният фонд, носи ли отговорност пред пострадалия, щом не я носи застрахованият /незастрахованият/; 2/ Може ли едно деяние да не е виновно, а да е противоправно – ако бъде оборена презумпцията за вина, може ли съдът да се обоснове с противоправност на деянието, за да приеме, че е извършен деликт; 3/ Кога може да се приеме за доказан един факт в гражданския процес, съгласно чл.154 ГПК; Спазен ли е законът от Софийския апелативен съд и съобразена ли е практиката по чл.290 ГПК, оборена ли е презумпцията за вина и правилно ли е ангажирана отговорността на Гаранционен фонд. Твърди се и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.

    Ю. Х. С., чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като подробно развива доводите си за неоснователност на жабата. Претендира разноски.

    В касационната жалба на Ю. Х. С. се излага, че решението в обжалваната от него част е недопустимо и неправилно на всички основания, посочени в чл.281 т.3 ГПК. Доводите за недопустимост се извличат от факта, че съдът се е произнесъл по непредявено възражение за съпричиняване. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена.

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина /на увреждане/, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички други негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“;

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари