Определение №60435/07.07.2021 по дело №2013/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60435

    гр. София, 07.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2013 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на К. А. М. от [населено място] срещу решение № 1247/15.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 5776/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5110/08.07.2019 г., поправено с решение № 6687/30.09.2019 г., по гр.д. № 16428/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против „Застрахователно акционерно дружество „О. – Застраховане““ АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

    Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „О. – Застраховане““ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на О. Т. Ч., настъпила в резултат на ПТП, причинено от застрахования при ответника водач Д. Д. М.. Приел е, че спорният въпрос касае приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. По отношение на релевираното от К. А. М. оплакване, че първоинстанционният съд е уважил просроченото възражение на застрахователя за съпричиняване, въззивният съд, съобразявайки приложеното към кориците на първоинстанционното дело копие от първа /лицева/ страница на пощенски плик, е приел, че отговорът на исковата молба е подаден по пощата в рамките на дадения от съда двуседмичен срок, считан от връчване на исковата молба на 28.01.2019 г. Относно завеждането на отговора в деловодството на СГС повече от месец след подаването му - едва на 05.03.2019 г., решаващият състав е посочил като възможно обяснение, че с един пощенски плик са подадени документи по различни дела, като оригиналът на пощенския плик се намира в друго от делата, а по останалите е приложено копие, заверено с печат на съда. С оглед на това е споделил извода на Софийски градски съд, че релевираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване следва да се разгледа по същество. В тази връзка, след преценка на изслушаната в първата инстанция САТЕ, въззивният съд е приел, че пострадалият е нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДвП, предвид установеното обстоятелство, че той се е намирал на пътното платно, а на около 11 метра от него е имало пешеходна пътека. С оглед на това е счел за правилен извода на първоинстанционния съд, че определеното обезщетение от 100 000 лв. следва да се намали с 20 % принос на пострадалия.

    Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 касаторът поставя следните въпроси: 1. „Следва ли съдът при нерелевирано в срок възражение за съпричиняване от ответната страна да се произнесе по въпроса за принос на пострадалия?“; 2. „Следва ли съдът служебно да се произнесе по въпроса за съпричиняването, без да има релевирано възражение от страната, върху която тежи доказването на това обстоятелство?“; 3. „При процесуално бездействие с отговора на исковата

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари