Определение №60435/19.07.2021 по дело №1757/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60435

    София, 19.07.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Камелия Ефремова

    Членове: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д. №1757/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Х. П. П. срещу решение №853 от 21.04.2020г.. постановено по в.т.д.№1845/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта му, с която (след частична отмяна на решение №211/30.01.2018 г. по т.д.№1461/2017г. на СГС, VI -7 състав), е обявено на основание чл.59, ал.5 ЗБН за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ" АД (н.) на изявление за прихващане с вх.№10294/31.10.2014г. между вземане на Х. П. П., придобито от А. Р. М. по договор за цесия от 17.09.2014г., с който е прехвърлено вземане в размер на 82 431 евро, произтичащо от сключен между последния и "КТБ"АД (н.) договор за преференциален депозит №14052 от 13.04.2006г. и насрещното задължение на Х. П. П. по договор за банков кредит от 20.07.2010 г. в размер на 115 000 евро. до размер на по-малкото от тях, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104 ЗБН.

    В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е приложил разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018г.), с която е придадено обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, без да обсъди част от възраженията на ответника Х. П. в отговора на въззивната жалба. Оспорват се изводите на съда. че с оглед мотивите на решение №4/11.03.2014г. по к.д.№12/2013г. на Конституционния съд на РБ, въпросната разпоредба не е противоконституционна като се излагат

    доводи, че разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН противоречи на принципа в Конституцията на РБ за недопускане придаването на обратно действие на материалноправна норма, която не е имала такова действие при приемането й. Отделно се сочи. че въпросната разпоредба противоречи на чл.1 от Допълнителния протокол №1 към ЕКЗПЧОС като се твърди, че неправилно въззивния съд е приел, че нормата не създава предпоставки за лишаване от право па собственост. В тази връзка касаторът се позовава на практика на Европейския съд по правата на човека, обективирана в посочени в жалбата решения на ЕСПЧ. На последно място се поддържа, че правната уредба в §8 от ПЗР на ЗИДЗБН не отговаря на аналогично уредената защита на собствеността по чл.17. ал.1 вр. с чл.52. ал.2 ХОПЕС. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск по чл.59, ал.5 ЗБН с присъждане на направените по делото разноски.

    В изложението по чл.284. ал.З, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията чл.280. ал.1. т.1, т.2 и т.З ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е поставил следните правни въпроси:

    1. „Налице ли е хипотезата на отнемане на права и разширяване на приложното поле на иска по чл.59, ал.5 ЗБН въз основа на придаденото действие на изменената материалноправна норма към прихващай пята. извършени в периода 20.06.2014г. - 28.11.201'4г., в случаите когато с последващото извършване на извънсъдебно прихващане изменение на закона е предвидено, че прихващането, което дотогава е пораждало незабавно погасително действие и погасителните му последици са били противопоставими на всички, в т. ч. и на кредиторите на несъстоятелността, освен при установена недобросъвестност в хипотезата на чл.59, ал.З (и ал.4) ЗБН. по силата на съдебно решение по иск по чл.59, ал.5 ЗБН може да бъде обявено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, на които настъпване на погасителното действие и правните му последици не

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари