Определение №60434/07.07.2021 по дело №1806/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60434

    гр. София, 07.07.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1806 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби на „М. трейдинг“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 2644/29.11.2019г. и решение № 1108/03.06.2020г., постановени по т.д.№ 6370/2018г. от Софийски апелативен съд. С решение № 2644/29.11.2019г. е отменено решение № 5849/11.09.2018г. по гр.д.№ 12771/2016г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против П. Ж. Ж., [населено място], иск по чл.142, ал.3 ТЗ за сумата от 81000 лв. – обезщетение за причинени вреди на дружеството като управител, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиране на продажба от търговия с биоразграждащи се полиетиленови торбички със съконтархент „Филдас трейдинг“ – Румъния за периода от 01.11.2011г. до 31.01.2012г., поради извършена от ответника като управител на ищцовото дружество конкурентна дейност чрез дружество „М. комерс“ ЕООД, като погасен чрез извършено съдебно прихващане с вземането на П. Ж. Ж. срещу „М. трейдинг“ ЕООД за сумата от 372374 лв. – дължима за уреждане на имуществените им отношения във връзка с прекратяване на 06.01.2012г. на участието на Ж. като съдружник в „М. трейдинг“ ООД на основание чл.125, ал.3 ТЗ. С решение № 1108/03.06.2020г. са оставени без уважение молбата на „М. трейдинг“ ЕООД с искане по чл.250 ГПК и молбата с искане по чл.248 ГПК.

    С касационната жалба срещу основното решение се оспорва извършеното прихващане от съда, в резултат на което е отхвърлен предявения иск, по съображения, че същото е неправилно и се въвеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В касационната жалба срещу допълнителното решение са заявени основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

    Ответникът е депозирал писмен отговор по касационната жалба срещу основното решение, в който претендира разноски. Становище по касационната жалба срещу допълнителното решение не е взето.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното основно решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.142, ал.3 ТЗ е основателен в предявения размер от 81000 лв. Спорът пред ВКС е само в частта, с която е уважено възражението на ответника за прихващане. Съставът на САС е посочил, че съгласно влязло в сила решение № 419/24.02.2017г. по т.д.№ 4570/2015г. на СГС е уважен иск по чл.125, ал.3 ТЗ на П. Ж. срещу „М. трейдинг“ ЕООД, който е бил предявен като частичен за сумата от 100000 лв. След обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е изложил съображения, че вземането на ответника срещу дружеството за уреждане на имуществените отношения във връзка с прекратяването на участието на съдружника е в размер на 372374 лв. Предявеният от ищеца иск е в по-малък размер от размера на вземането на ответника, включително и със сумата от 100000 лв., предмет на уважения частичен иск, поради което е извършена компенсация до размера на вземането на ищеца от 81000 лв.

    В производството пред въззивния съд настоящият касатор е поддържал, че ответникът е заявил възражение за прихващане в размер на 63000 лв., с която сума съдът следва да извърши компенсацията. Софийският апелативен съд е приел възражението за неоснователно. Посочено е, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е твърдял, че съществува негово вземане

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари