Определение №60433/16.07.2021 по дело №1903/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60433

    гр. София, 16.07. 2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 12.05.2021 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 1903/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби срещу решение № 72/09.03.2020 г. по в.т.д. № 608/2019 г. на Апелативен съд – Варна както следва:

    Х. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решението по в.т.д. № 608/2019 г. в частта, с която е потвърдено решение № 56 от 23.04.2019 г., постановено по т.д. № 341/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която е осъден да заплати на „Добруджанска строителна компания“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 11.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението.

    „Добруджанска строителна компания“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, като краен резултат е отхвърлен искът на дружеството с правно основание чл. 92 ЗЗД срещу Х. И. Д. за заплащане на горницата над 10 000 лв. до претендираните 45 000 лв. - неустойка по същия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска – 11.12.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските.

    Касаторът – ответник по делото, по подробно изложени в касационната жалба съображения, поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за противоречащи и некореспондиращи със събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата на сключения на 01.11.2015 г. Договор за счетоводно – консултантско обслужване. За неясно намира и достигането до извода, че неустоечната клауза не се оспорва, извън размера на същата, за която твърди, че е вписана допълнително в договора. Поддържа доводи за неправилност и необоснованост и на извода на съда, че неизпълнението на задълженията на ответника е установено със заключението на ССчЕ, с представените в тази насока писмени доказателства, както и разпитаните свидетели. Твърди, че по делото не са доказани нито последиците за ищцовото дружество от твърдяното некачественото и/или неточно изпълнение на задълженията на ответника, нито елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претендираната неустойка, уговорена в чл. 7 от процесния договор, както и че в договора изобщо не е уговорена възможност изправната страна да го развали и да получи определена неустойка за разваляне, поради което изначално липсва основание да се претендира неустойка за неизпълнение на задълженията по договора и този иск се явява неоснователен. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и за пълно отхвърляне на предявения иск, с присъждане на разноските, сторени за трите инстанции.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора и са обусловили решаващите изводи на съда, а именно: 1. Дължи ли се неустойка за неизпълнение, довело до разваляне на договора, без да е изрично уговорена?; 2. В случай че такава неустойка не се дължи, то дължима ли е в такава хипотеза единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне и следва ли такава да е била изрично уговорена?; 3. Развален или прекратен е процесният договор, при положение че до ответника е изпратено уведомление, че дължи сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение от вреди и неточно изпълнение?; 4. При липса на основание да претендира неустойка по договора, следва ли в този случай ищецът да претендира вреди от неточно

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари