Определение №60430/23.11.2021 по дело №2151/2020

    Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

    Класификация

    • Вид съдебен акт: Предстои добавяне
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60430

    гр. София, 23.11.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2151 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

    Образувано е по частна жалба на „Уинд системс” ООД срещу определение № 318 / 22.06.2020г. по т. д. № 704 / 2019г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която по реда на чл.248, ал.1 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение № 58/21.02.2020г. в частта за разноските чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която „Енергоразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на жалбоподателя разноски за разликата над 50 283,35 лева до 58 233,62 лева.

    В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК е неправилно по съображения, изложени в нея.

    Ответникът по частната жалба, „Енергоразпределение Север“ АД, оспорва жалбата като неоснователна.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

    Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6 / 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване и изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл.248, ал.1 ГПК се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по чл.274, ал.3 ГПК, поради което обжалването му не е обусловено от предпоставките на чл.280 ГПК, поради което настоящият състав не ги обсъжда.

    При определяне на отговорността за разноските въззивният съд е съобразил, че с въззивното решение е: 1/ потвърдено първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение; 2/ отменено е осъдителното решение по предявения главен осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД и същият е изцяло отхвърлен за сумата от 689 628,23 лева; 3/ разгледан е евентуалният иск по чл. 82 ЗЗД, който е уважен в пълния му размер от 258 604,69 лева; 4/ отменено е първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за разликата от 67 479,29 лева до 75 589,36 лева, с оглед изхода на спора по евентуалния иск и прекратяването на производството по част от претенцията, ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари